Омагьосаните
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: medieval #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Големанова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Омагьосаните». Краткое содержание книги:
Тя познава само студенината на мъжете и едно предателство, толкова дълбоко, че е погубило нейната душа. Не вярва на никой мъж и говори само чрез тъжните песни на своята арфа. Такава е Ариана, против волята си омъжена за Саймън.
Двамата се женят, за да се възцари мир в спорните територии, но само сватбата не е достатъчна. Саймън трябва да разбуди страстта на Ариана, а тя — да спечели неговото доверие. Двамата трябва да се предадат на любовната магия… или да умрат.
— Да — каза дрезгаво той. — Спомних си. Приятелката ти.
Вкопчена за Саймън, Ариана чувстваше студения вятър само като остър контраст на пламъка на прегръдката им и на удоволствието от нежната ласка между бедрата й. Екстазът я заливаше като горещ вятър.
— Това съм аз — каза Ариана.
За момент Саймън се почуди какво значи това. После разбра.
Погледна към лицето на Ариана. Тя беше огън и сянка, пламтящи полупритворени очи и набъбнали от неговите целувки устни.
— Ти? — попита Саймън с пресипнал глас.
— Да. От първата си среща с мъж останах разкъсана, окървавена, бита. Предадена.
— Славейче… Боже мой!
Саймън трепереше, когато се наведе да целуне очите, бузите, устата на Ариана. Тази ласка я потопи в нежна топлина.
— Тогава помислих, че това оръдие от коприна и стомана е създадено да наказва жените.
Саймън скръцна със зъби при мисълта, че за него няма да има облекчение вътре в нея.
Разкъсана, окървавена и бита. Предадена.
— Разбирам — прошепна Саймън.
— Ето защо замръзвах при всеки твой опит да ме погалиш там. Страхувах се от нова болка.
— Да, сега разбирам.
Саймън целуваше очите и дългите клепки на Ариана.
— Но вече не се страхувам от теб — пошепна Ариана.
Саймън не каза нито. Боеше се, че не е чул добре.
— Подхвани ме отзад — каза Ариана; спомни си как Томас бе изнесъл Мари от оръжейната.
Саймън се наведе и направи както каза Ариана без да пита защо. Допирът до гладката й кожа подействува като чувствена светкавица на двамата. Коленете й се подгънаха и тя се притисна още по-силно до него.
— Помогни ми — пошепна Ариана.
Вятърът отнесе думите й, но Саймън не се поколеба. Нейното тяло му казваше какво да прави — много повече от всичко, което бе очаквал от своето мрачно славейче.
— Вдигни ме — пошепна Ариана.
Саймън обърна гръб към вятъра; под неговия напор мантията обгърна двамата. Той вдиша Ариана, а нейните ръце го прегърнаха през шията: краката й се обвиха около кръста му.
— Изпълни ме, Саймън!
С името й на уста Саймън се прилепи до нея, както го бе правил в сънищата си, притискаше се нежно и силно, проникваше бавно и все по-дълбоко и я усещаше как го обхваща нежно и плътно, колко много го иска.
Дълга въздишка на облекчение се откъсна от Ариана, когато почувства как Саймън я разтваря и прониква в нея… без да й причинява болка. Чудото на чувственото единение я пронизваше трепетно, обхващаше я нежен екстаз.
Пламенното желание на Ариана изтръгна нов чувствен тласък от Саймън. Той проникна още по-дълбоко в нея. През живота си не беше преживяват нещо по-съвършено.
Изведнъж той си спомни какво бе казала Ариана, когато пое за пръв път в ръце неговата разголена и възбудена плът.
Страх ме е от това. Създадено е да разкъсва жените.
— Славейче — каза Саймън сипкаво, — причинявам ли ти болка?
Ариана отвори уста за отговор, но от тях се откъсна само някакъв странен, кратък вик, който изплаши Саймън.
Обля го пот, когато започна да се бори с най-дълбоките си пориви. Ариана го обгръщаше толкова плътно и нежно, тъй топло! Струваше му се, че иска той да проникне още по-дълбоко в нея.
Знаеше, че трябва да я пощади, но единственото му желание бе да влезе още по-дълбоко, до края. Започна бавно да се отдръпва.
Неспособна да продума, Ариана се притисна до Саймън, разтреперана от желание да отвърне на това съвършено, макар и кратко изпълване.
— Ариана? Прекалих ли?
— Още! — каза тя най-после.
Ноктите й се впиха във врата на Саймън, а краката й се сключиха още по-здраво около тялото му. Искаше да го накара да се върне в нея, на топло.
Той бе по-силен от нея. Задържа я на разстояние от себе си, за да се убеди, че не я насилва.
Разкъсана, окървавена.
Саймън стисна зъби.
— Говори ми, славейче. Кажи ми какво искаш.
— Аз… аз искам… теб.
— По този начин ли?
Дъхът на Ариана спря, когато почувства, че Саймън отново прониква в нея. Устните й прошепнаха името му.
— Боли ли те? — попита Саймън и започна да се отдръпва.
Тя поклати глава.
— Не както тогава…
— Но ти извика.
— Толкова е красиво…
— Това ли?
Саймън се върна, вгледан в очите й и този път не спря, докато не се съединиха напълно.
— Ариана?
— Боже, да! Саймън!
Звукът на името му, отронило се от устните й, го лиши от самообладание. Ръцете му я прегърнаха още по-здраво и той продължи, опивайки се от виковете й.
Нещо в Ариана трепна и екстазът избухна, още веднъж, отново, за да се прелее в Саймън. Той й отговори — тласък за тласък — и продължи да гали топлите дълбини даже след като изля себе си в тях.