Омагьосаните
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: medieval #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Големанова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Омагьосаните». Краткое содержание книги:
Тя познава само студенината на мъжете и едно предателство, толкова дълбоко, че е погубило нейната душа. Не вярва на никой мъж и говори само чрез тъжните песни на своята арфа. Такава е Ариана, против волята си омъжена за Саймън.
Двамата се женят, за да се възцари мир в спорните територии, но само сватбата не е достатъчна. Саймън трябва да разбуди страстта на Ариана, а тя — да спечели неговото доверие. Двамата трябва да се предадат на любовната магия… или да умрат.
Ето защо се предложих да заместя Дънкан пред брачния олтар. Необходимост, не желание.
Саймън знаеше, че признава пред себе си само половината от истината, и то по-малката половина. Даже когато сгодиха Ариана за Дънкан, Саймън я беше искал; събуждаше се плувнал в пот, болезнено възбуден, стиснал зъби, за да не извика от желание.
Още я искаше.
Изведнъж Саймън даде сигнал да отворят портата.
— Благодаря, милостиви рицарю — каза Джефри и смушка жребеца да тръгва. — Баронът ще бъде доволен от твоето гостоприемство, защото много ме обича.
Когато подковите на жребеца загракаха кухо по дъските, Свен дръпна Саймън за ръката; този беззвучен сигнал им беше останал от времето, когато нощем преследваха сарацините.
— Погледни. Там, над воденичния улей — каза тихо Свен.
Саймън засенчи очи от залязващото слънце и видя жена, която вървеше към крепостта по рядко използвана пътека. Един поглед му беше достатъчен да познае грациозната походка на жена си.
— Ариана — каза Саймън едва чуто.
— Билковите градини са в обратната посока.
— Да…
Един слуга се втурна да поеме коня на Джефри, но той не му обърна внимание. Току-що бе забелязал жената, която наближаваше моста.
— Ариана! — извика Джефри. Всяка сричка издаваше очакване. — Най-после!
Той скочи леко от коня, усмихнат като дете, получило неочаквано парче торта. Едва когато срещна мрачния поглед на Саймън, Джефри даде вид, че си е спомнил: сега Ариана беше омъжена.
За Саймън.
— Извинявай — каза Джефри и изтри усмивката от лицето си. — Трябва да ти призная нещо. Фактически аз дойдох в Блакторн преди всичко заради Ариана, а не да търся барона. Тя ми липсваше като слънцето през зимата.
— Така значи — каза тихо Саймън. — Тогава защо не отиде в крепостта Стоунринг? Дънкан Максуел живее там.
— За момент Джефри сякаш се обърка.
— Но… Ъъъ… — Джефри смутолеви нещо, покашля се и проговори отново. — Търговецът каза, че Ариана се омъжила за друг рицар, защото Дънкан бил омагьосан.
— Така се говори.
— Ти сигурно знаеш.
— Защо?
— Щом си брат на Глендруидския вълк, ти си се оженил за Ариана!
— Твоят търговец е бил добре информиран — каза Саймън.
— Моите поздравления, сър!
— Подобно.
— Малко са щастливците, които се женят за красиви, богати и страстни като нимфи момичета — каза Джефри, без да обръща внимание на сдържаността на Саймън. — Кълна се в светия кръст, чудо е, че си на крака след нощ, прекарана между нейните…
Изглеждаше, сякаш и този път Джефри късно си даде сметка къде отиват думите му. Той се изкашля, сви рамене и се усмихна смутено на Саймън.
— Не намирам вина в жена си — каза спокойно Саймън.
— Разбира се, че не. Точно това казах на ханджията в „Падналото дърво“, когато заговори за студените бракове, сключени набързо — каза Джефри запалено. — Момиче като Ариана с нейната буйна природа не би могла да стои далече от леглото на мъжа си.
Саймън не реагира външно на нетактичните думи на Джефри, но Свен започна да измерва рицаря с поглед и да му крои саван.
— Освен ако, разбира се — продължи бодро Джефри, — копнее толкова много за първия си любовник, че не може да се насили и да позволи на друг мъж да се доближи до нейното удобно… ъъъ… легълце.
— Виждал съм по-мълчаливи свраки от тази тук — каза Свен небрежно. — И по-красиви в лицето.
— Има неща, които не се лекуват — каза Саймън. — Говоря за речта. А лицето не зависи от никой смъртен.
— Да не съм те обидил? — Джефри попита Саймън. — Ако са те подразнили моите несръчни поздравления но повод страстната натура на жена ти, мога само да се надявам в бъдеще да бъда по-точен в похвалите си.
Свен хвърли бърз поглед към Саймън; чакаше знак какво да прави с рицаря, чиито комплименти бяха по-лоши от всички обиди, отправяни към Саймън.
След миг пръстите на Саймън се плъзнаха небрежно по дясната ръка на Свен, стисната меча; старият сигнал значеше; „Внимавай!“
— Добър вечер, Ариана — каза Саймън с поглед встрани от Джефри. — Как прекара в билковите градини?
— Ах, зелчице моя — каза Джефри и бързо се обърна. — Ако знаеш само как копнея да усетя топлината ти отново! Ти омагьоса самата ми душа. Вехна, когато не те виждам!
— Де да беше вярно! — каза Ариана. — Бих се заключила в стаята си, докато издъхнеш!
С тези думи тя бързо се присъедини към Саймън и Свен.
— Тези думи биха ме наранили дълбоко, ако не познавах сърчицето ти — каза усмихнато Джефри на Ариана. — Омъжената жена е предпазлива, особено в присъствието на мъжа си, нали?
— Отидох до реката да посвиря на арфа — каза Ариана на Саймън, без да обръща повече внимание на Джефри.