Афганецът
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Афганецът». Краткое содержание книги:
Когато до британското и американско разузнаване достига слухът, че Ал Кайда е задействала мащабна терористична операция, те мигновено са готови да предприемат действия — но какви? Нищо друго не им е известно — какво, къде или кога. Нямат източници в Ал Кайда, невъзможно е да внедрят някого. Невъзможно, освен ако…
Афганеца е Измат Хан, затворен от пет години в Гуантанамо бей, бивш талибански командир. Афганеца също е полковник Майк Мартин, двайсет и пет годишен ветеран от военните зони по света — тъмен, жилест мъж, роден и израсъл в Ирак. В опит да предотвратят катастрофата разузнаванията ще се опитат да извършат немислимото — да представят Мартин за доверения Хан.
Необходима е изключителна подготовка, а след това изключителен късмет, тъй като нищо не може да подготви истински Мартин за мрачния и измамен свят, в който е на път да се потопи. Или за ужасните неща, кито ще открие там.
Съчетавайки старателно проучване на фактите с отривисто повествование и сюжети, извадени сякаш от водещите заглавия по новините, Форсайт ни показва света по начин, достижим за малцина.
— В Лондон ни описа наистина впечатляваща картина, Сам. Трийсет бомби като бомбата над Хирошима. Главата не ми побира как малък танкер може да причини такова бедствие.
Сам Сиймор беше напълно изтощен. Бе само на трийсет и две и обещаващата му кариера в службите май отиваше на кино, въпреки че всеки ден даваше всичко от себе си в една невероятно трудна задача.
— Атомната бомба причинява четири вълни, Стив. Първо е светлината, която буквално може да ослепи човек. После идва топлината, която изпепелява всичко на пътя си. Ударната вълна поваля сградите на километри от мястото на взрива, а радиацията дълго след удара причинява малформации и ракови заболявания. При експлозията на пропан-бутан автоматично изключваме три от вълните. Става дума само за топлинен удар. Но температурата е толкова висока, че стоманата се разтича като мед, а бетонът става на прах. Чувал ли си за топлинната бомба? Пред нея напалмът е детска играчка, макар да съдържат едни и същи елементи. Пропан-бутанът е по-тежък от въздуха и, за разлика от природния газ, не се транспортира при много ниска температура, а под определено налягане. Ако разбием контейнерите, той незабележимо ще се смеси с въздуха, но понеже е по-тежък от него, ще се завихри над източника си и на практика ще образува една огромна топлинна бомба. Подпали го и целият товар ще избухне в ужасяващ пламък с температура над пет хиляди градуса. После огненото кълбо ще поеме нанякъде, защото си създава своя собствена въздушна струя. Ще продължи да се движи натам като гигантска огнена вълна и ще помете всичко по пътя си, докато накрая не се самоунищожи. Тогава просто ще угасне като свещ.
— И докъде може да стигне такова огнено кълбо?
— Ами, ако може да се вярва на новите ми приятели тук, малък танкер, да кажем осем хиляди тона, би изпепелил всичко в радиус от пет километра. И още нещо. Както казах, той си създава собствена въздушна струя. Изсмуква въздуха, за да се храни с него. Така че дори в специални костюми хората на няколко километра от епицентъра най-вероятно ще се задушат.
Стив Хил си представи апокалиптичната картина. Във всеки пристанищен град, ударен от подобно бедствие, щеше да настъпи истински ад.
— Танкерите с пропан-бутан проверени ли са?
— До един. Големи, малки, още по-малки. Отделът по рисковите товари тук е само от двама души, но и двамата са доста добри. Сега проучват последните кораби от списъка. Всяко голямо пристанище в света е наясно, че съществува потенциална заплаха и че трябва да вземе някакви мерки. Но според мен, ако Ал Кайда замисля масово убийство, ще цели западни градове, не Лагос или Дарак, и не пристанища с мюсюлмани, будисти или индуси. Което свежда списъка от потенциални цели извън Америка до не повече от триста.
На вратата се почука и се показа младият розовобузест Конрад Филипс.
— Проверихме и последния, Сам. „Вилхелмина Сантош“ пътува с пропан-бутан от Каракас за Галвестън. Всичко изглежда о’кей, американците са готови да се качат на борда.
— Последният? — намеси се Хил. — Проверили сте всички превозвачи?
— Списъкът не е толкова дълъг, Стив — каза Сиймор.
— Явно и идеята за пропан-бутана удари на камък — въздъхна Хил и стана.
— Нещо обаче ме безпокои, господин Хил — обади се Филипс.
— Стив — каза той. В МИ-6 много държаха на малките имена. Смятаха, че това подобрява работната атмосфера.
— Преди три месеца един кораб с пропан-бутан просто е изчезнал.
— И?
— Никой не го е видял да потъва. Капитанът е изпратил сигнал за сериозен пожар в трюма — и това е всичко. Корабът се е казвал „Яванска звезда“.
— И е изчезнал без следа? — попита Сиймор.
— О, следа има. Преди връзката да се разпадне, капитанът съобщава точното си местоположение. На мястото пръв пристига хладилен кораб, чийто капитан докладва, че е намерил спасителни лодки, жилетки и пояси, но никаква следа от екипажа.
— Случва се — каза Хил. — Но какво ни касае това?
— Ами… местоположението е любопитно, сър… пардон, Стив. В море Сулавеси. На триста километра от остров Лабуан.
Стив Хил изруга. След малко вече пътуваше за Лондон.
Докато Хил се носеше към Лондон, „Контесата на Ричмънд“ прекоси екватора. Движеше се на северозапад, но само щурманът знаеше точната посока — към място, което се намираше на хиляда и триста километра западно от Азорските острови и на две хиляди и двеста километра източно от бреговете на САЩ. На запад траекторията на маршрута му стигаше точно до Балтимор и гъсто заселения залив Чесапийк.