Афганецът
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Афганецът». Краткое содержание книги:
Когато до британското и американско разузнаване достига слухът, че Ал Кайда е задействала мащабна терористична операция, те мигновено са готови да предприемат действия — но какви? Нищо друго не им е известно — какво, къде или кога. Нямат източници в Ал Кайда, невъзможно е да внедрят някого. Невъзможно, освен ако…
Афганеца е Измат Хан, затворен от пет години в Гуантанамо бей, бивш талибански командир. Афганеца също е полковник Майк Мартин, двайсет и пет годишен ветеран от военните зони по света — тъмен, жилест мъж, роден и израсъл в Ирак. В опит да предотвратят катастрофата разузнаванията ще се опитат да извършат немислимото — да представят Мартин за доверения Хан.
Необходима е изключителна подготовка, а след това изключителен късмет, тъй като нищо не може да подготви истински Мартин за мрачния и измамен свят, в който е на път да се потопи. Или за ужасните неща, кито ще открие там.
Съчетавайки старателно проучване на фактите с отривисто повествование и сюжети, извадени сякаш от водещите заглавия по новините, Форсайт ни показва света по начин, достижим за малцина.
— При варианта, който разглеждаме, корабът не е от такова значение, колкото товарът му. Тук вече не става въпрос за размери, а за разрушителна сила. В „Лойдс“ имат специален отдел за рисковите товари — които явно изискват различна застрахователна вноска.
— За боеприпаси ли говорим? — попита Хил. — Като в Халифакс?
— Експертите твърдят, че в днешно време мунициите не са толкова податливи на взрив. За да избухнат в трюмовете, трябва да са подложени на неимоверно външно влияние. Резултатът пак няма да е приятен, но в никакъв случай няма да заслужи определението „зрелищен“ — като 11-и септември например. Аварията в индийското градче Бопал, когато изтекоха големи количества от смъртоносния пестицид диоксин, беше много по-тежка.
— Значи може да става дума за танкер с диоксин, който да се отправи например към Парк Авеню и там да вкарат в играта малко семтекс? — предположи Хил.
— Подобни химически материали се охраняват строго — възрази Гъмиени. — Няма начин липсата им да не бъде забелязана.
— А и имаме всички основания да смятаме, че става дума за товарен кораб — продължи Сиймор. — Ако някой пробва да отвлече такъв товар, без съмнение ще попадне в полезрението на местните власти.
— Освен в Третия свят — отбеляза Гъмиени.
— От мерки за сигурност в Третия свят отдавна не се произвеждат свръхлетливи токсични материали, сър, независимо, че работната ръка е по-евтина.
— Така се връщаме към кораба — каза Хил. — Петролен танкер?
— Суровият петрол не експлодира — подчерта Сиймор. — Когато танкерът „Тори Каньон“ се разби край френското крайбрежие, използваха фосфорни бомби, за да запалят петролния разлив и да го ограничат. Петролен танкер би предизвикал екокатастрофа, но не и масово унищожение. Но кораб, който превозва дори по-малки количества газ, е доста по-опасен. Концентриран течен газ.
— Течен природен газ? — обади се Гъмиени. Опита се да си представи колко американски пристанища работят с газ за индустриални цели и мисълта въобще не му хареса.
— Течният природен газ е трудновъзпламеним — възрази Сиймор. — Съхранява се при температура от минус 125 градуса в специални двойно уплътнени контейнери. Дори да отвлечеш кораб с природен газ, той трябва да изтече и да престои във въздуха часове, преди да стане взривоопасен. Но многознайковците в „Лойдс“ ми обрисуваха още по-мрачна картина. Пропан-бутан. В този случай е необходим дори съвсем малък танкер. Ако го възпламениш десетина минути преди сблъсъка, може да нанесе поражение колкото трийсет атомни бомби от сорта на тази от Хирошима.
В стаята настъпи гробно мълчание. Стив Хил стана, отиде до прозореца и впери поглед в Темза, в която се отразяваха лъчите на априлското слънце.
— Казано на по-простичък език, какво дойде да ни споделиш, Сам?
— Мисля, че търсим погрешния кораб в погрешния океан. Единственото ни предимство е, че говорим за относително малък и специализиран пазар. Най-големият вносител на пропан-бутан е САЩ. Знам, че във Вашингтон не са много щастливи и си мислят, че гоним вятъра, но според мен се налага да докараме нещата докрай. Американските власти трябва да издирят всеки превозвач, който приближава бреговете им, при това не само от Далечния изток, и да го спрат за проверка. Аз пък ще проверя в регистъра на „Лойдс“ местоположението на всички кораби, натоварени с пропан-бутан, независимо в коя точка на света са.
Марек Гъмиени взе следващия полет за Вашингтон. Имаше доста работа. Приблизително по времето, когато самолетът му отлепи от Хийтроу, „Контесата на Ричмънд“ заобиколи Иглен нос в Южна Африка и навлезе в Атлантическия океан.
Движеха се с добра скорост и щурманът на „Контесата“ предположи, че Бенгалското течение край бреговете на Ангола ще им спечели дори още един ден.
По този маршрут към Северна Америка и Европа плуваха още много кораби. Сред тях имаше огромни танкери, натоварени с метали и руда, и съдове, които караха произведени в Азия стоки. Все повече западни компании местят основното си производство в Далечния изток, където работната ръка е в пъти по-евтина.
Имаше и супертанкери, които бяха твърде големи дори за Суецкия канал. Компютрите им се грижеха за курса на север или запад, докато екипажите убиваха времето си с игри на карти.
Всеки от тези кораби минаваше през щателна проверка. Сателитите в небето далеч над тях запечатваха контурите, детайлите и имената им и ги препращаха към Вашингтон. Нещо повече, съвременното морско право задължаваше превозвачите да излъчват индивидуални позивни, така че всеки идентификационен сигнал бе проверен, а това включваше и „Контесата на Ричмънд“. В регистрите „Контесата“ бе записана като нискотонажен товарен кораб от Ливърпул, нает от корабните брокери „Сийбарт и Абъркромби“, за да превози законна стока по предварително определен маршрут от Сурабая до Балтимор. Американските власти нямаха нужда от повече подробности — корабът се намираше на хиляди километри от бреговете на САЩ.