Афганецът
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Афганецът». Краткое содержание книги:
Когато до британското и американско разузнаване достига слухът, че Ал Кайда е задействала мащабна терористична операция, те мигновено са готови да предприемат действия — но какви? Нищо друго не им е известно — какво, къде или кога. Нямат източници в Ал Кайда, невъзможно е да внедрят някого. Невъзможно, освен ако…
Афганеца е Измат Хан, затворен от пет години в Гуантанамо бей, бивш талибански командир. Афганеца също е полковник Майк Мартин, двайсет и пет годишен ветеран от военните зони по света — тъмен, жилест мъж, роден и израсъл в Ирак. В опит да предотвратят катастрофата разузнаванията ще се опитат да извършат немислимото — да представят Мартин за доверения Хан.
Необходима е изключителна подготовка, а след това изключителен късмет, тъй като нищо не може да подготви истински Мартин за мрачния и измамен свят, в който е на път да се потопи. Или за ужасните неща, кито ще открие там.
Съчетавайки старателно проучване на фактите с отривисто повествование и сюжети, извадени сякаш от водещите заглавия по новините, Форсайт ни показва света по начин, достижим за малцина.
Потвърди всичко, което Лондон и Вашингтон вече знаеха, и добави още факти. Идентифицира мъжете на борда на „Контесата на Ричмънд“, с изключение на тримата индонезийци.
Добре познаваше пакистанския тийнейджър, който — роден и израснал в Йоркшир — се бе престорил на капитан Маккендрик и бе успял да заблуди помощник-капитан Дейвид Гъндлак.
Призна, че „Доня Мария“ и екипажът му са пожертвани умишлено, за да може американският президент да разсее съмненията си и да се качи на борда на презокеанския лайнер.
Следователите внимателно насочиха разпита към Афганеца, с когото Хатаб бе разговарял във вилата в Рас ал Хайма. Всъщност те не знаеха, а по-скоро подозираха, че това се е случило, но докторът и за миг не се поколеба да продължи разказа си.
Спомни си пристигането на загадъчния талибански командир в Рас ал Хайма след зрелищното му бягство край Кабул. После призна, че е получил инструкции от Айман ал Зауахири да замине за Залива и подробно да разпита беглеца, колкото и време да му отнеме. Разкри още, че самоличността на Афганеца е била потвърдена от самия Шейх, благодарение на разговор, проведен в пещерите на Тора Бора преди много години. Именно Шейхът бе удостоил Афганеца с честта да участва в Ал Исра, а Хатаб се беше погрижил той да се присъедини към останалите в Малайзия.
На финала следователите изпитаха истинско удоволствие да смажат кувейтеца докрай — разкриха му истинската самоличност на Афганеца.
Комисията, която разследваше операция „Клин“, стигна до заключението, че Майк Мартин, предрешен като терорист, все пак е попаднал на борда на „Контесата на Ричмънд“ и че няма доказателство да е успял да се измъкне навреме.
Причината корабът да се взриви четиридесет минути преди планираното така и остана неизяснена.
Във Великобритания е прието да се изчакат седем години, преди безследно изчезналите да бъдат обявени за мъртви и да бъде издаден официален документ.
Но когато разпитите на доктор Хатаб приключиха, съдебният лекар на Уестминстър бе поканен на обяд в много тесен кръг в едно от сепаретата на „Брукс Клъб“ на Сейнт Джеймс Стрийт. Присъстваха още трима души, които му обясниха точно за какво става дума. След седмица лекарят изпрати на доктор Тери Мартин, преподавател в Школата по ориенталски и африкански изследвания, известие за смъртта на брат му, полковник Майк Мартин от парашутните части, изчезнал преди година и половина.
Край щабквартирата на САС в Херефорд се издига особена постройка, позната на всички като Часовниковата кула.
Когато преди няколко години щабът се премести на сегашното си място, тя бе разглобена, преместена и изградена отново, тухла по тухла.
На върха й, разбира се, има часовник, но по-интересното са четирите й стени, върху които са изписани имената на всички военни от САС, намерили смъртта си по време на изпълнението на воинския си дълг.
В един мрачен февруарски следобед в подножието на кулата бе извършена заупокойна служба. Присъстваха дванадесет мъже в униформи, десетима цивилни и две жени. Едната от тях бе директорът на МИ-5, а другата — бившата съпруга на покойния.
Обяснението „изчезнал по време на акция“ не мина от първия път, но натискът идваше от високо и в крайна сметка, като огледаха наличната информация, спецчастите и командирът на САС го приеха.
Докато траеше кратката служба, слънцето се спусна над планините. Свещеникът завърши с обичайния цитат от евангелието на Свети Йоан.
„Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“.
Единствено хората, събрани под Часовниковата кула, знаеха, че Майк Мартин, полковник от запаса от парашутните части и САС, е отдал живота си заради четири хиляди напълно непознати, никой от които дори не подозираше за съществуването му.