Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
Тази жена не можеше да я засегне, да я нарани. Твърде много й бяха отнели предната нощ. Не беше останало нищо, с което да я заплашат. Двете осъзнаха този факт едновременно.
Другата сви вежди тревожно.
Тя се нуждае от мен, внезапно осъзна Сафиа. Беше я излъгала, че има други експерти в запас. Нямаше към кого другиго да се обърне. Сила се разля по вените на Сафиа и заличи последните остатъци от апатията след приспивателните.
И преди една жена се беше появила отникъде в живота й с прикрепена на гърдите бомба и обзета от религиозен плам, и бе отнела безмилостно живота на много хора. С едничката цел да отнеме живота на Сафиа.
Онази жена беше загинала при взрива в Тел Авив. Беше лишила Сафиа от възможността да се изправи лице в лице с нея, да и потърси отговорност. Вместо това Сафиа беше поела вината върху себе си. Но имаше и нещо друго. Сафиа така и не бе успяла да си отмъсти за отнетия заради нея живот, да се очисти от вината.
Сега не беше така.
Стоеше лице в лице с похитителката си и не отместваше и за миг очи от нейните.
Помнеше неистовото си желание да върне времето назад и да спре онази жена в Тел Авив, или да я бе срещнала по-рано, да бе предотвратила някак взрива, смъртта на хората, Дали онова за находището на антиматерия беше вярно? Представи си експлозията в Британския музей и разрушенията след нея. Какво би направил някой като тази жена с такава сила? Още колко хора щяха да загинат?
Не можеше да допусне това.
— Как се казвате?
Въпросът стресна жената отсреща. Реакцията й изпълни Сафиа със задоволство, ярко като слънцето, болезнено, но и много приятно.
— Казахте, че няма да ме лъжете. Жената се намръщи, но все пак отговори:
— Касандра Санчес.
— Какво ще искаш от мен, Касандра? — Сафиа се наслади на раздразнението, което прекоси лицето на другата жена при тази неканена фамилиарност. — Ако реша да съдействам.
Гняв проблясваше в очите на Касандра.
— След час тръгваме за гробницата на Имран, където е била открита статуята със сърцето. Накъдето се бяхте отправили и вие. Оттам ще започнем.
Сафиа стана.
— Имам един последен въпрос. Жената я гледаше въпросително.
— За кого работиш? Кажи ми и ще ви съдействам. Касандра отиде до вратата, отвори я и махна на Кейн да отведе затворничката. Отговори от прага:
— Работя за американското правителство.
13:01
Касандра изчака да изведат кураторката и вратата да се затвори. Ритна едно плетено от палмови нишки кошче през стаята и съдържанието му се разпиля по дъсчения под. Кутийка от пепси издрънча и се спря в крака на дивана. Шибана кучка…
С усилие на волята се възпря от по-нататъшни посегателства спрямо покъщнината. А и се беше сторила напълно отчаяна, пречупена. Никога не би предположила, че толкова ще захитрее. Зърнала бе промяната в очите й, сякаш глетчер се беше плъзнал от Касандра към кураторката и бе променил съотношението на силите в полза на затворничката. Касандра не бе успяла да го спре. Как се беше случило това?
Стисна юмруци, после насила отпусна пръстите си и тръсна ръце.
— Кучка… — измърмори тя в празната стая. Но поне щеше да съдейства. Налагаше се да се задоволи с тази победа. Министърът щеше да е доволен.
И въпреки това стомахът й кипеше, сякаш беше пълен с киселина. Проклетата кураторка беше по-силна, отколкото беше предполагала. Започваше да разбира интереса на Пейнтър към тази жена.
Пейнтър…
Касандра въздъхна дълбоко и накъсано. Така и не бяха открили трупа му. И това я изпълваше с чувство на несигурност. Само ако…
Почукване на вратата прекъсна мислите й. Джон Кейн влезе преди да се е обърнала дори. Обзе я раздразнение при това нагло нахлуване в личната и територия, това незачитане на авторитета й.
— Затворничката получи обяда си — каза той. — В четиринайсет ще бъде готова.
Касандра отиде при масата с електронното оборудване.
— Как функционира подкожното?
— Улавя се чудесно. Добър, силен проследяващ сигнал.
Предната нощ, след като упоиха затворничката, бяха имплантирали между плешките и подкожен микропредавател. Същия като онзи, който Касандра трябваше да имплантира на гърба на Занг в Щатите. Микропредавателят щеше да действа като електронна каишка на затворничката при движение по улиците. Щяха да регистрират местонахождението и в радиус от десет мили. Всеки опит за бягство щеше да бъде осуетен навреме.
— Много добре — каза тя. — Погрижи се хората ти да бъдат готови.
— Готови са. — Кейн настръхна при тази излишна заповед, но и неговият врат беше на дръвника, ако мисията се провалеше.