Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
— И това, че е на името на баща ми, го прави моя работа. Много мило от твоя страна да искаш да помогнеш, но няма нужда.
— Шибана работа!
Тя подскочи и усети как стомахът й се свива от неминуемата разправия, която щеше да последва.
— Не ми говори с такъв език, Грейсън.
— А ти не се дръж като строга учителка с мен — тя се изправи, а очите й бяха застрашително присвити. — И да не си посмяла да си тръгнеш, по дяволите! Не съм свършил.
— Няма да приема да ме ругаят или да ме карат да се чувствам неспособна, само защото съм дъщеря на фермер от западните графства на Ирландия.
— Това пък какво общо има? — тя се отправи към спалнята. Той стана от масата, настигна я, хвана я за ръката и я обърна към себе си. За миг по лицето й пробягна паника, после изчезна. — Казах, че не съм свършил.
— Мога да идвам и да си отивам когато пожелая. Като теб. Възнамерявам да се облека и да се приготвя за пътуването, което така внимателно си обмислил.
— Ако искаш да ми откъснеш главата — давай! Но ще уредим този въпрос.
— Останах с впечатлението, че вече си го уредил. Причиняваш ми болка, Грейсън.
— Извинявай — пусна я и напъха ръце в джобовете. — Виж, представях си, че ще ти е малко неприятно, но не очаквах разумен човек като теб да му придаде такова значение.
— Уредил си всичко зад гърба ми, взел си решение вместо мен, преценил си, че не мога да се справя и аз му придавам такова значение? Чудесно, няма що! Вероятно трябва и да се засрамя.
— Опитвам се да ти помогна — гласът му отново се бе повишил и той едва го овладя, заедно с гнева, който го задушаваше. — Изобщо не става въпрос, че не си способна, а че нямаш опит. Някой нахълта в къщата ти. Не ги ли свързваш тези неща?
Тя пребледня.
— Не. Защо не се изразиш по-ясно?
— Писа писмо заради сертификата, след това някой претърси къщата ти. Набързо, небрежно. Може би — отчаяно. Скоро след това някой започна да се навърта около дома ти. Откога живееш в тази къща, Бриана?
— Откакто съм се родила.
— Някога случвало ли се е подобно нещо?
— Не, но… Не.
— Значи логично е да свържем нещата. Искам да получа представа за цялата картина.
— Трябваше да ми разкажеш всичко това по-рано — потресена, тя се отпусна на облегалката на креслото. — Не биваше да го криеш от мен.
— Това е само предположение. Божичко, Бри, та ти имаше толкова много неща на главата си: майка ти, Маги, бебето, мен. А и издирването на жената, с която баща ти е имал връзка. Не исках да прибавям и това към грижите ти.
— Опитвал си се да ме защитиш. Старая се да го разбера.
— Точно така — опитвах се да те защитя. Не обичам да те виждам притеснена Аз… — млъкна потресен. Какво бе на път да изрече? Той замълча и се отдръпна от нея. — Безпокоя се за теб — довърши предпазливо.
— Добре — изведнъж се почувства изморена. Прокара ръка през косите си. — Съжалявам, че направих сцена. Но недей да криеш нищо от мен, Грей.
— Няма — погали я по бузата. — Бриана?.
— Нищо — отдръпна ръка. — Нищо. Хайде да се приготвим, ако искаме да посетим и Уърлдуайд.
В Уелс валеше и бе прекалено късно, затова само успяха да се регистрират в стария хотел, където Грей бе запазил стая. Бриана доби бегла представа от град Ронда с подредените в редица къщи и сивото небе, от което не преставаше да вали. Почти не вечеря. Изтощени от пътуванията се пъхнаха в леглото.
Очакваше тя да се оплаква. Стаята не бе от най-хубавите, а пътуването се оказа изморително дори за него. Но на следващата сутрин тя нищо не каза, просто се облече и го попита какво ще предприемат.
— Смятам, че е най-добре първо да проверим в пощата и да видим какво ще открием — загледа се в нея, докато вдигаше косите си. Движенията й бяха отмерени, точни, но под очите й се забелязваха сенки. — Уморена ли си?
— Малко. Предполагам, че е от часовата разлика — хвърли поглед през прозореца. Слънцето светеше, но продължаваше да вали. — Винаги съм си представяла Уелс като диво и красиво място.
— Голяма част от графството е точно такова. Планините са величествени, бреговата ивица е много интересна. Полуостров Лейн е пълен с англичани през лятото, но е разкошен. Или по високите части на планините има много пасбища, типично за Уелс. А ако видиш голите хълмове на следобедното слънце, ще разбереш защо го наричат див.
— Бил си на толкова много места. Чудя се как ги различаваш.
— Винаги има нещо различно — той огледа мрачната стая. — Съжалявам за този хотел, Бри. Нямаше по-добър. Ако останем ден-два мога да те разведа из графството.