Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
— Загуби контрол? — пророни тя, учудена как тялото може да е безчувствено и същевременно наелектризирано. — И защо ти бе нужно да се контролираш?
Забеляза, че гласът й е неуверен, а може би и малко груб заради случилото се.
— Знам, че да кажа „извинявай“ не означава почти нищо. Да ти донеса ли нещо? Вода? — затвори очи и отново се наруга. — Като говорим за безполезност, може би да ти донеса нощница. Сигурно искаш нощница?
— Не — успя да се надигне, за да види лицето му. Той не я гледаше, отбеляза тя, а се взираше в тавана. — Грейсън, ти не ме нарани.
— Разбира се, че го сторих. Синините ще го докажат.
— Не съм толкова крехка — отвърна му с известно раздразнение.
— Отнесох се към теб като с… — усети, че не може да произнесе думата пред нея. — Трябваше да съм нежен.
— Такъв си. Знаех, че досега ти костваше усилия да си нежен. И ми е приятно, че нещо в мен те е накарало да престанеш да се въздържаш — стисна устни, докато отмяташе кичура от челото си. — Да не мислиш, че си ме уплашил?
— Знам, че те уплаших — той се измести, надигна се. — И не ми пукаше.
— Да, по някакъв начин ме изплаши, но ми допадна… Направо ме потресе. Обичам те.
Грейсън трепна и стисна ръката, която тя положи в неговата.
— Бриана… — започна, без да знае как да продължи.
— Не се безпокой. Няма защо да ми отвърнеш със същите думи.
— Слушай, много често хората объркват секса с любовта.
— Сигурно си прав. Грейсън, мислиш ли, че щях да бъда тук с теб и да правя всичко това по този начин, ако не те обичах?
Той умееше да борави с думите. Десетина разумни възражения и причини минаха през главата му.
— Не — отвърна накрая, предпочел да приеме истината. — Не смятам. Което прави всичко само още по-ужасно — промърмори, надигна се и взе панталона си. — Не бива да допускам нещата да стигат дотам. Наясно съм. Вината е моя.
— Никой няма вина — хвана ръката му, за да го накара да седне на леглото. — Не бива да се натъжаваш, че те обичат, Грейсън.
Но точно това ставаше. Той бе тъжен, уплашен и макар и само за миг, обнадежден.
— Бри, не мога да ти отвърна с онова, което искаш или заслужаваш. С мен няма да имаш бъдеще, дом или деца. Не съм за това.
— Жалко, че смяташ така. Но и аз не го искам от теб.
— Напротив, точно това искаш.
— Вярно, че го искам, но не очаквам да го получа — тя му се усмихна хладно, което го изненада. — И преди са ме отхвърляли. И много добре знам какво е да обичаш и никой да не отвръща на любовта ти или поне не толкова, колкото ти се ще или ти е нужно — поклати глава, преди той да успее да заговори. — Колкото и да искам да съм с теб, Грейсън, ще оцелея и без теб.
— Не искам да те наранявам, Бриана. Безпокоя се за теб.
Тя вдигна вежди.
— Знам. Както знам, че си разтревожен, защото се безпокоиш за мен повече отколкото за когото и да било досега.
Отвори уста, за да заговори, затвори я и поклати глава.
— Да, права си. Това е непозната територия за мен. И за двама ни — не знаеше какво да предприеме. Взе ръката й и я целуна — Щях да ти дам повече, ако можех. И съжалявам, че не те подготвих по-добре за тази вечер. Ти си първата, неопитна жена, която съм обладавал, така че се стараех да съм по-бавен.
Тя вдигна глава.
— Вероятно първия път си бил притеснен колкото и аз.
— Дори повече — отново целуна ръката й. — Много повече, повярвай ми. Свикнал съм с жени, които не само знаят какво се прави, но и правилата. Или натрупали житейски опит, или професионалистки, а ти…
— Професионалистки? — очите й се разшириха. — Плащал си на жени, за да спиш с тях?
Той отвърна на погледа й. Вероятно е по-объркан отколкото предполагаше, за да изтърси подобно нещо.
— Е, поне не наскоро. Но…
— Защо е трябвало да постъпваш така? Мъж като теб, с твоята чувствителност и благоразумие?
— Виж, става въпрос за много отдавна. За съвършено различен начин на живот. Не ме зяпай така — скастри я той. — Когато си на шестнадесет и бродиш по улиците, нищо не е без пари. Дори сексът.
— Защо си бил сам и по улиците на шестнадесетгодишна възраст?
Той се изправи и някак се отдръпна. А в очите му имаше не само гняв, но и срам.
— Не желая да говоря за това.
— Защо?
— Божичко! — потресен, прокара ръце през косата си. — Късно е. Трябва да поспим.
— Грейсън, толкова ли ти е трудно да разговаряш с мен? Почти всичко знаеш за мен — и хубавите, и лошите неща. Да не мислиш, че по-малко ще те ценя, ако знам повече за теб?
Не бе сигурен и се опита да се убеди, че не го е грижа.
— Не е важно, Бриана. Няма нищо общо с нас двамата тук и сега.
Погледът й охладня и тя стана да вземе нощницата, за която бе заявила, че не й е нужна.