Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
— Не се притеснявай — иронизира го Грей, като се облегна назад, докато поднасяха бирата.
— Е, представете си нашата изненада, нашето смайване, когато получихме писмото ти, скъпа. Бях задържал пощенската кутия, защото имаме делови неща в Уелс, но онази история с компанията „Трикуортър“ беше приключила отдавна. Почти я бяхме забравили. Срам ме е да призная, че баща ти, лека му пръст, някак се е промъкнал при реорганизацията ни. Искам да ми повярвате, той ми бе изключително симпатичен.
Бриана въздъхна.
— Благодаря.
— Да ви кажа, двамата с Айрис само дето не изпаднахме в паника, когато ни писа. Ако ни свържеха с предишния начин на живот, репутацията ни, бизнесът, който се занимаваме сега, щяха да пропаднат. Да не говорим за… — избърса уста със салфетката — …законните последствия.
— Можехте да не отговорите на писмото — отбеляза Грей.
— Обмисляхме и такъв вариант. Отначало дори решихме да пренебрегнем писмото. Но когато Бриана писа втори път, разбрахме, че нещо трябва да се предприеме. На сертификата — той видимо се изчерви — колкото и да ми е неприятно да призная, се бях подписал с истинското си име. От арогантност, предполагам, а и по онова време не го използвах. Ако това обаче изплуваше на повърхността и привлечеше вниманието на властите, и то сега, нещата щяха да станат доста, неудобни.
— Точно както предположи — промърмори Бриана на Грей. — Почти както го описа.
— Много ме бива — потупа я той по ръката и продължи: — И дойде в „Блакторн“, за да видиш лично какво е положението?
— Да. Айрис не ме придружи, тъй като очакваше една доста хубава пратка мебели от XVIII век. Трябва да призная, че ми бе приятно отново да се потопя в тъмните води. Имаше нещо носталгично, бях нащрек. Останах напълно очарован от дома ти и доста се притесних, като разбрах, че сте роднини с Роуган Суини. Той е влиятелен човек и изключително съобразителен. Все се безпокоях да не се захване със случая. Затова като ми се удаде възможност, се поразтърсих наоколо за сертификата.
Постави ръка върху ръцете на Бриана и бащински ги стисна.
— Извинявам се за неразборията и неудобството, което ти причиних. Но не знаех с колко време разполагам. Надявах се, че ако го открия, може да сложим точка на цялата злополучна история. Но…
— Дадох го на Роуган да го съхранява — осведоми го Бриана.
— Ох! Опасявах се от нещо подобно. Странно, че той не се захвана с разследването.
— Съпругата му щеше да ражда всеки момент, а и предстоеше откриването на новата галерия — тя млъкна, тъй като си даде сметка, че едва ли не се извинява заради зет си. — А и сама мога да се справя.
— Убедих се в това само след няколко часа прекарани в дома ти. Организираният човек е много опасен за такъв като мен в онзи ми период. Дори още един път се върнах, като си въобразявах, че отново ще се опитам да го открия, но заради кучето ти и героя, отседнал в пансиона, трябваше да си плюя на петите.
— Ти ли надничаше през прозорците ми?
— Без никакви неприлични мисли, уверявам те. Скъпа, достатъчно съм стар, за да ти бъда баща, а и съм щастливо оженен — той леко изсумтя, сякаш го бяха засегнали. — Е, предложих да откупя сертификата и офертата е отворена.
— По половин лира за акция — напомни му Грей сухо.
— Това е два пъти повече, отколкото Том Конканън ми плати. Разполагам с копие от разписката, ако се нуждаете от доказателство.
— О, убеден съм, че с твоя талант можеш да представиш всякакъв документ.
Смайт-Уайт въздъхна дълбоко и многострадално.
— Вероятно сте прави да ме обвинявате в подобни деяния.
— Предполагам, че полицията ще е във възторг от деянията ти.
Без да откъсва очи от Грей, той отпи от бирата.
— Защо да ги занимаваме? За да попаднат в затвора двама души в златните си години, като при това си плащат редовно данъците и са предани съпрузи? И то заради минали… недискретности?
— Мамили сте хората — сряза го Бриана. — Измамили сте баща ми.
— Дадох на баща ти точно онова, за което ми бе платил, Бриана — сбъдването на мечта. След сделката с мен той си тръгна щастлив и изпълнен с надежда да изкара нещо, за което е заплатил нищожна сума — усмихна й се мило: — Той наистина искаше единствено надеждата, че ще успее да го постигне.