Заговор в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Заговор в смъртта». Краткое содержание книги:
А сега надутият иконом го беше поканил в къщата, която приличаше на палат, какъвто беше виждал само във филмите. Едно от любимите му занимания беше да дразни Ив заради приказно богатия й съпруг. Сега разполагаше с доказателство за богатството й, но едва ли някога щеше да се осмели да й натяква заради това.
Когато влезе в кабинета на Рурк, очите му се разшириха от изненада при вида на свръхмодерния компютър, разкошните мебели, огромния панорамен прозорец и блестящите плочки на пода. Почувства се още по-зле в евтиния си костюм и износените си обувки. „Още по-добре — помисли си. — Видът ми отговаря на настроението ми.“
— Добър ден, детектив Бакстър — поздрави го Рурк, но остана седнал зад бюрото. — Мога ли да видя документите ви за самоличност?
Познаваха се отдавна, но Бакстър кимна и извади значката си. Ако беше на мястото на домакина и той би се държал по същия начин.
— Трябва да разпитам лейтенант Далас във връзка с убийството на полицай Бауърс.
— Още вчера ви уведомих, че съпругата ми не желае да я безпокоят.
— Да, но все пак трябва да проведа разпита, за да продължа работата си.
— Имаш работа, така ли? — Рурк се изправи, очите му заплашително проблеснаха. Движеше се грациозно като хищник, който дебне жертвата си. — Но Ив е безработна, защото шефовете на отдела бързат да очернят най-добрата си служителка. Как смееш да показваш значката си, да нахлуваш в дома й, за да я подлагаш на разпит? Заслужаваш да те накарам да глътнеш проклетата значка и да те изпратя на Уитни в катафалка.
— Оправдавам тревогата ти — спокойно каза Бакстър, — но трябва да продължа разследването и да разпитам Далас.
— Нима изглеждам разтревожен? — Рурк заобиколи бюрото, очите му блестяха като острие на меч, отразяващо слънчевите лъчи. — Май трябва да ти покажа какви са истинските ми чувства. — Той замахна светкавично и удари с юмрук челюстта на детектива.
Бакстър политна и се строполи на пода. В този миг влезе Ив и щом видя какво се е случило, препречи пътя на съпруга си, който се готвеше да нанесе втори удар на безпомощния човек.
— Боже мой! Рурк, полудя ли? Отдръпни се! Бакстър… — Тя потупа страните на детектива и изчака да отвори очи. — Добре ли си?
— Имам чувството, че са ме ударили с чук.
— Навярно си се подхлъзнал и си паднал. — Умоляващо го изгледа и добави: — Чакай да ти помогна.
Бакстър изгледа изпод око Рурк, после нея и продължи:
— Да, подхлъзнах се. По дяволите! — Докосна подутата си челюст и позволи на Ив да му помогне да се изправи. Тежко въздъхна, сетне нерешително приглади косата си. — Далас, сигурно се досещаш защо съм тук.
— Да. Предлагам веднага да започнем.
— Няма да отговаряш на въпросите му, ако не присъстват нашите адвокати — намеси се Рурк. — Ще разговаряме с тях и ще съобщим на детектива кога ще го приемеш.
— Бакстър, ще ни оставиш ли за минута насаме? — попита Ив, без да откъсва поглед от съпруга си.
— Да… разбира се… няма проблем… ще почакам навън.
— Благодаря. — Щом вратата се затвори, тя се обърна към Рурк. — Човекът само си върши работата.
— Той отлично знае, че трябва да присъстват защитниците ти.
Младата жена се намръщи, приближи се до него и взе ръката му.
— Пръстите ти ще се подуят. Бакстър има твърда глава.
— Заслужава си да изтърпя малко болка, щом направих онова, за което мечтаех. Хубавичко щях да го подредя, ако не се беше намесила.
— Добре, че се появих, иначе щеше да се наложи да те освобождавам под гаранция. — Тя внимателно го огледа. Често го беше виждала разгневен и добре познаваше признаците. — Преди по-малко от час ми нареди да престана да хленча, а сега влизам и виждам как нокаутираш човека, който се занимава с разследването. На чия страна си, Рурк?
— Винаги съм на твоя страна, скъпа.
— Но защо преди малко се нахвърли върху мен?
— За да те вбеся. — Поусмихна се и вдигна брадичката й. — Планът ми успя. И твоите пръсти доста са пострадали.
Ив го хвана за ръката.
— Унищожих дроида.
— Знам.
— Докато го удрях, си въобразявах, че удрям теб.
— Знам — повтори той и целуна ръката й. — Ако желаеш да продължиш, сега съм на твое разположение.
— Може би ще се възползвам. — Тя го прегърна и се притисна към него. — Благодаря ти.
— За какво?
— За това, че ме познаваш толкова добре, та да разбереш от какво се нуждая. — Затвори очи и притисна лице към шията му. — А пък аз те познавам достатъчно, за да разбера, че не ти е било лесно.
Рурк отговори на прегръдката й и прошепна:
— Боли ме, когато страдаш.