Моето семейство и други животни
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Моето семейство и други животни». Краткое содержание книги:
Ядосан от тези укори, които според мене бяха несправедливи, отново заявих, че нямам вина за случилото се. Бяха ми показали как да преметнеш противника си, после ме бяха помолили да го повторя, и аз го бях преметнал.
— Сигурен съм, че не е очаквал да го наредиш така — каза Лари. — Може да си му повредил гръбнака. Както на моя познат — гръбнакът му се беше прекършил като банан. Много любопитно — каза ми, че парчета от костта стърчали навън…
Кралевски отвори очи и погледна измъчено Лари.
— Не бихте ли могли да ми донесете малко вода? — едва чуто попита той.
В този миг се завърна Марго и го накарахме да пийне глътка коняк. Страните му леко поруменяха и той отново притвори очи.
— Е, можете да се поизправяте, а това е добър признак — каза весело Лари. — Макар че не твърдя със сигурност, че това е достатъчно доказателство. Познавах един художник, който падна от стълба и си счупи гръбнака — цяла седмица се движеше, преди да установят това.
— Не може да бъде! — възкликна силно заинтригуван Лесли. — И какво стана с него?
— Умря — каза Лари.
Кралевски се надигна, приседна и мъчително се усмихна.
— Струва ми се, че ако бъдете така любезни и помолите Спиро да ме откара, най-разумно ще бъде да отида в града и да се посъветвам с лекар.
— Разбира се! Спиро ще ви откара — каза мама. — На ваше място бих отишла до кабинета на Теодор той може да ви види на рентген, за да се успокоите.
Загърнахме в много завивки бледния и притихнал Кралевски и внимателно го сложихме в колата на задната седалка.
— Помолете Теодор да ни изпрати бележка по Спиро какво е състоянието ви — каза мама. — Надявам се, че скоро ще ви мине. Много съжалявам застаналото — много неразумно от страна на Джери е било да го направи.
Това беше голямата възможност на Кралевски. Той се усмихна измъчено, все едно че нищо не се беше случило, и вяло махна с ръка.
— Моля ми, моля ви, не се притеснявайте. Не мислете повече за това — каза той. — Не укорявайте момчето, то не е виновно. Просто аз не бях във форма.
Доста по-късно вечерта Спиро се завърна от благотворителната си мисия и донесе бележка от Теодор.
Скъпа госпожа Даръл!
Направих рентгенови снимки на гръдния кош на господин Кралевски и от тях се вижда, че две от ребрата му са пукнати — за съжаление, едното доста сериозно. Господин Кралевски премълча каква е причината за злополуката, но сигурно нараняването се дължи на някакъв много силен удар. Надявам се обаче, след като обездвижа ръката за около седмица, да няма трайни последствия.
Сърдечни поздрави на всички!
Ваш Теодор.
P.S. Възможно е когато идвах последния четвъртък да съм забавил някъде в къщата малка черна кутия. В нея има няколко много интересни маларийни комара, които бях намерил. Изглежда съм я оставил някъде. Нали ще ме уведомите дали е у вас?
Шестнадесета глава
Езерото с лилиите
Независимо от огромните размери на жилището си, Савараките бяха много възмутени, че са затворени. Тъй като страдаха от вечно незадоволеното си природно любопитство, за тях беше особено неприятно да не могат да научават всичко, което се случва, и да го обсъждат. Зрителното им поле се ограничаваше с предната фасада на къщата, и когато нещо се случеше в задната част, те направо подлудяваха възмутено крещяха и гракаха, летяха в кръг из клетката си и се мъчеха да проврат глави през мрежата, за да видят какво става. Затворът им даваше възможност да посветят много време на научни занимания, които се състояха в създаване на солидна основа по гръцки и английски език и сполучливо подражаване на човешки говор. Не след дълго те можеха да викат по име всички членове на семейството и често коварно изчакваха Спиро да влезе в колата, да измине малко път по хълма, след което се спускаха към ъгъла на клетката и започваха да крещят: „Спиро! Спиро!“, което го караше да удари спирачките ида се върне в къщата, за да разбере защо го викат. Птиците изпитваха невинна радост и когато викаха бързо и последователно „Махай се!“ и „Ела тука!“ на гръцки и на английски, и кучетата напълно се объркваха. Друг номер, който им доставяше безкрайно удоволствие, беше да подмамват клетия рояк пилци, които прекарваха времето си в търсене на храна около маслиновите горички. Домашната помощница периодично излизаше на прага на кухнята и издаваше пискливи звуци, смесени с някакво странно хълцукане. Кокошките знаеха, че това е сигнал за ядене и сякаш някаква магическа сила ги събираше на задната врата. Щом Савараките усъвършенстваха това повикване, направо съсипаха клетниците. Изчакваха най-неподходящите моменти, за да се разкрещят: когато изморените кудкудякащи птици се бяха разположили да си починат на по-ниските дървета, или в най-голямата жега, когато легнеха след обед да поспят в приятната сянка на миртовите храсти. Едва успяваха да задремят блажено, и Савараките започваха да ги викат за ядене — едната наподобяваше пискливите звуци, а другата — хълцукането. Кокошките се оглеждаха неспокойно и всяка чакаше някоя своя съседка да даде признаци на живот. Савараките изкрещяваха отново — още по-съблазнително и припряно. Изведнъж някоя кокошка, която се владееше по-малко от другите, се разкудкудякваше, изправяше се на крака и се понасяше с клатушкане към клетката на Савараките. Останалите също се разкрещяваха, размахваха криле и хукваха подире й. Стигаха до мрежата на клетката, като се блъскаха и кудкудякаха, настъпваха се по краката и се кълвяха, после спираха — една безредна задъхана тълпа, вперила поглед в Савараките. А те, изящни и елегантни в черно-белите си костюми, ги гледаха отвисоко и им се присмиваха, като двама градски мошеници, които ловко са измамили шумна тълпа доверчиви селяни.