Моето семейство и други животни

Лари изглеждаше толкова освирепял, че според мен беше най-разумно да преместя Савараките на безопасно място, затова с помощта на едно сурово яйце ги примамих в спалнята си и ги затворих в кошницата им, докато реша как да постъпя. Ясно беше, че ще трябва да ги сложа в нещо като клетка, но исках тя да е достатъчно голяма, а чувствах, че няма да успея да се справя сам с построяването на просторна волиера. Безсмислено беше да моля семейството за помощ, затова реших, че ще ми се наложи да привлека господин Кралевски за строителните работи. Можеше да дойде за един ден, и след като направехме клетката, щеше да има възможност да ме обучи на борба. Дълго бях чакал подходящ момент да започне да ми предава уроци по борба и случаят ми се видя идеален. Това, че господин Кралевски владееше борбата, беше, както установих, само една от многото му скрити способности.

Бях открил, че освен майка си и птиците, Кралевски имаше един голям интерес в живота — беше си измислил несъществуващ свят, който винаги бе пълен с най-различни и необикновени приключения. В тях участваха само двама души: той (като герой) и представител на противоположния пол, известен главно под името Дамата. Когато разбра, че аз сигурно вярвам на любопитните случки, които ми разказваше, той стана по-смел и с всеки изминат ден ми позволяваше да надникна малко по-навътре в рая на душата му. Всичко започна една сутрин, когато прекъснахме уроците заради чаша кафе с бисквити. От дума на дума заговорихме за кучета и аз му доверих силното си желание да имам булдог — създание, което смятах невероятно грозно.

— Господи, разбира се! Само булдог! — отговори Кралевски. — Прекрасно животно, храбро и вярно. За съжаление това не може да се каже за бултериерите.

Той отпи от кафето и срамежливо ме погледна. Усетих, че очаква да го предизвикам, и го попитах защо според него на бултериерите не може да се разчита.

— Те са предатели — обясни ми той, като избърса устата си. — Те са истински предатели.

Облегна се назад на стола, притвори очи и събра върховете на пръстите си, сякаш изричаше молитва.

— Спомням си, че веднъж — преди много години, когато бях в Англия — успях да спася живота на една Дама, нападната от тези зверове.

Той отвори очи и ме погледна. Като видя, че целият съм превърнат в слух, отново ги затвори и продължи:

— Беше хубава пролетна сутрин и аз бях излязъл да подишам чист въздух в Хайд парк63. Толкова рано нямаше други хора и паркът бе потънал в тишина. Само птичките пееха. Бях извървял доста голямо разстояние, когато дочух плътен и яростен кучешки лай, като по дивеч.

Гласът на Кралевски премина в развълнуван шепот. Все така притворил очи, той наклони глава встрани, сякаш се ослушваше.

— Отначало не обърнах внимание. Реших, че някое куче се забавлява, като гони катерици. После внезапно до мене достигнаха викове за помощ, които се смесваха със свирепия лай.