Един невинен клиент
- Автор: Прат Скот
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един невинен клиент». Краткое содержание книги:
— Свиня? Мила подробност. Госпожица Крисчън каза ли нещо от тези неща пред теб?
— Не. Аз никога не съм разговаряла с нея. — Тя отново посочи Ландърс. — Той измисли всичко.
— Защо ги подписа?
— Защото не исках да лежа в затвора. Защото ти бях ядосана, че накара да ме арестуват. Обвинявах теб за всичко. Но сега осъзнавам, че не съм била права. Не е твоя вината, че съм в затвора, а изцяло моя. — Тя погледна право към съдебните заседатели и тихичко добави: — Съжалявам. Съжалявам за много неща.
— Благодаря. Това е всичко.
Смятах, че съдия Грийн може да издаде присъдата, след като обвинението се провали. Можеше, но очевидно нямаше смелостта да пусне обвинен в предумишлено убийство човек да си върви, без да изпрати случая на съдебните заседатели.
Той ме погледна и нареди:
— Повикайте вашия първи свидетел.
Изправих се. Във фоайето чакаха моите свидетели, включително Върджил Уотърсън и Ърлин Барлоу, но сметнах, че няма да имам нужда от тях.
— Ваша чест, защитата се въздържа.
С Мартин представихме заключителните си пледоарии, които бяха кратки. Съдебните заседатели се оттеглиха да вземат решение. Отне им по-малко от час, за да стигнат до присъда.
Аз знаех, че Ейнджъл е виновна, но те не знаеха и затова я пуснаха да си върви.
31 юли
16:15
Веднага щом присъдата беше обявена, Франки Мартин и Ландърс станаха и си излязоха, без да кажат и дума. Сред прегръдките, сълзите и поздравленията видях как Тестър-младши излиза сковано от залата. Знаех, че сега ме мрази повече от всякога. Бях обрисувал мъртвия му баща като пиян лицемер, който може да е убит от кого ли не, а присъдата на съдебните заседатели беше потвърдила този портрет. Когато изчезна от погледа ми, се запитах какво ли би изпитал, ако знаеше истината за случилото се онази нощ в мотелската стая. Също така се запитах колко време ще се наложи да поглеждам през рамо. Той не беше гъкнал по време на процеса.
Ърлин Барлоу се носеше из съдебната зала сякаш е на прием и прегръщаше всеки, който заставаше за малко неподвижно, за да може да обвие ръцете си около него. Прегърна дори единия от съдебните пристави. Когато дойде при мен, ме целуна по бузата и прошепна едно искрено „благодаря“ в ухото ми. Исках да й кажа какво зная за корвета и кръвта, но моментът ми се стори съвсем неподходящ.
Ейнджъл ме прегърна и притиска почти половин минута, след което се обърна и си тръгна ръка за ръка с Ърлин. Последният ми спомен от нея е как се усмихва сияйно, но бях сигурен, че тази радост няма да трае дълго. Животът вече се беше отнесъл жестоко и непочтено с нея. Бях сигурен, че събитията от нощта, когато Тестър я е изнасилил, както и мисълта, че се е измъкнала невредима, ще я преследват. Запитах се къде ли ще иде и какво ще стане с нея.
Каролайн беше дошла на процеса, след като й бях казал какво ще се случи със Сара. Стоеше до преградата, докато аз бавно събирах документите си в куфарчето. С изключение на двамината съдебни пристави ние с нея бяхме единствените, останали в съдебната зала. Не бързах. Исках да остана достатъчно дълго, за да могат всички останали да си тръгнат. Последното, което исках, беше да се сблъскам с Тестър-младши или Ландърс.
Най-после затворих куфарчето и махнах на Каролайн. Тя мина през преградата и ме целуна, без да каже дума. После ме хвана под ръка и тръгнахме заедно по страничния коридор. И пак заедно слязохме по задното стълбище до приземния етаж.
— Боже, колко е горещо — казах, докато пресичахме еднопосочната улица, която минаваше успоредно на съдебната палата. Термометрите показваха около тридесет и седем градуса. Докато вървяхме към паркинга, видях един човек да излиза иззад малкия жив плет в ъгъла на една сграда на тридесетина метра от нас. Дясната му ръка беше притисната здраво към тялото и той явно стискаше нещо. Тестър.
Беше се промъкнал между нас и съдебната палата. Нямаше как да се върнем там, където имаше полиция. Пуснах куфарчето на земята, стиснах ръката на Каролайн и хукнах.
— Какво правиш? — викна тя.
— Тичай, Каролайн! Тестър е зад нас. Мисля, че има пистолет.
Погледнах през рамо към него. Той се беше затичал и тъкмо вдигаше дясната си ръка.
Паркингът зад съдебната зала беше голям почти един акър и покрит с асфалт. Имаше места за стотина коли и винаги беше пълен. Когато с Каролайн наближихме първата редица коли, пистолетен изстрел наруши тишината на летния следобед в най-стария град на Тенеси.