Един невинен клиент
- Автор: Прат Скот
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един невинен клиент». Краткое содержание книги:
Надзирателят, който отключи килията на Сара, влезе преди мен и й каза, че няма нужда да говори с мен, ако не иска. Вярна на себе си, тя му каза да ходи да се пери.
Той заключи вратата и го чух как се отдалечава по коридора. Килията беше съвсем малка, боядисана в тъмносиво. Имаше платформа от неръждаема стомана, покрита с тънък дюшек, мивка от същия материал плюс тоалетна. Толкоз. Нямаше телевизор, радио, неща за писане или четене, абсолютно нищо, което да ти отвлича или занимава съзнанието. Сара, боса и в оранжевия си намачкан затворнически комбинезон, седеше в ъгъла зад мивката, притиснала колене към гърдите си.
— Значи така се отнасят към ключовите свидетели в делата за убийства — започнах аз. — Чудя се къде ли слагат хората, които не обичат.
Тя зарови лице в ръцете си, а аз се приближих към нея. Отпуснах се на колене и положих длани на раменете й. За моя изненада тя не трепна и не се дръпна.
— Няма нужда да говориш, ако не искаш — казах внимателно, — но снощи осъзнах нещо, което искам да споделя с теб. Искам да ти кажа, че съжалявам.
Почувствах как очите ми се пълнят със сълзи и напрегнах сили да се овладея. Не зная защо, но дори при усилията си да дръпна пердетата и да видя честно какво се бе случило между нас, изпитвах нужда да запазя образа си на стоик.
— Сара, съжалявам, че те предадох. Съжалявам, че не го спрях. Съжалявам, че не те защитих. Трябваше да го убия това копеле.
Както с Каролайн снощи, когато го казах, защитата ми рухна и сълзите рукнаха по бузите ми.
— Моля те, Сара. Бях толкова малък. Не знаех какво да направя. Моля те, прости ми.
Тя също се разплака и аз я прегърнах през раменете.
— Ако можех, щях да върна нещата и да те измъкна от онази стая, щях веднага да го направя, но и двамата знаем, че не мога. Единственото, което мога да направя, е да ти кажа, че съжалявам и че те обичам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам.
— Джоуи, ти беше съвсем малък — каза тя задавено.
— И двамата бяхме много малки.
Вдигна ръце и ги обви около врата ми. Един нереален миг, минути на отчаяние и честност — и най-вече, поне така се надявах, на любов. Не си спомнях кога за последен път бях прегръщал Сара и се почувствах напълно доволен да клеча на бетонния под и да чувствам дъха й на шията си. И двамата не продумахме няколко минути, и двамата изпитвахме неловкост от този рядък изблик на привързаност.
Най-накрая тя заговори:
— Джоуи, ще ми счупиш врата.
— Божичко, съжалявам! — Пуснах я и се отдръпнах. — Трябва да се изправя, този бетон ще ми прецака коленете.
Седнах на края на койката, тя се настани до мен. Говорихме около час. Отначало бавно и на пресекулки, но не мина много и тя започна да ми разказва колко измъчена се чувствала и как наркотиците били единственото, което й осигурявало облекчение, макар и за кратко. Разговаряхме за порастването без баща, за мама и колко объркана беше. Накрая стигнахме и до бъдещето, и то непосредственото, и какво крие то за Сара.
— Какво е споразумението ти с районния прокурор? — попитах.
Тя ме погледна бдително.
— Затова ли дойде?
— Моля те, не казвай подобно нещо. Знаеш защо дойдох. Но това е нещо, с което също трябва да се оправяме.
— Съгласих се да дам честни показания в замяна на незабавно освобождаване и условна присъда.
— Имаш ли го в писмена форма?
— Мамка му, да.
Тя бръкна под дюшека и измъкна плик. Вътре беше споразумението, подписано от Сара, Дийкън Бейкър и съдия Глас. Сара се задължаваше да предостави „честни показания“ пред съда по случая щата Тенеси срещу Ейнджъл Крисчън и след като го направеше, трябваше незабавно да бъде освободена.
— Какви ще са честните ти показания? — попитах.
Тя ми се ухили пакостливо, нещо, което не бе правила от тридесет години.
— Ще се погрижиш ли да получа уговореното?
— Можеш да се обзаложиш.
31 юли
14:00
До 9 сутринта в понеделник резултатите от лабораторните изследвания на веществените доказателства, намерени в колата на Ърлин Барлоу, не бяха пристигнали в БРТ и съдия Грийн нареди процесът да продължи. През седмицата бях прекарал много време да обяснявам внимателно всичко на Ейнджъл. Тя разбра, че не може да стане и да излъже. Разбра, че не мога да използвам лекаря като свидетел на защитата. Разбра и рисковете. След като изслуша внимателно всичко, което имах да казвам, и без съмнение с малко помощ от Ърлин, тя се съгласи.