Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
Дворът отново се изпразни и в продължение на няколко секунди Алтаир остана загледан в Ябълката, изчака светлината й да угасне, уплашен от нея, същевременно привлечен. След това я прибра.
— Хубава играчка си имаш — заговори шпионинът. — Имаш ли нещо против да я взема за известно време?
Алтаир знаеше едно. Тамплиерът трябваше да го убие, ако искаше да му отнеме Ябълката. Изтегли меча, готов за бой, а рицарят се усмихна в очакване на битката, готов да слезе от бойниците, когато…
Спря.
Усмивката се стопи от лицето му, за да не се появи никога повече.
От гърдите му стърчеше меч. По бялата туника потече кръв и попи в червения кръст. Той сведе поглед, напълно объркан, сякаш се питаше как се е озовало оръжието там. Под него, в двора, Алтаир си задаваше същия въпрос. Тамплиерът се олюля и асасинът видя фигурата зад него. Позна я веднага. Беше Мария.
Тя се усмихваше. Изблъска шпионина от стената и той падна тежко в двора. От меча й капеше кръв, тя се усмихна широко на Алтаир, тръсна оръжието, след това го върна на колана.
— Значи — рече тя — Ябълката е била в теб през всичкото време.
Той кимна.
— Сега вече видя в какво оръжие ще се превърне, ако попадне в ръцете, на когото не трябва.
— Не знам обаче дали твоите ръце са правилните.
— Не са. Правилно. Ще я унищожа… или пък ще я скрия. Не мога да кажа кое от двете, преди да открия архива.
— Няма нужда да търсиш повече — отвърна тя. — Стъпил си върху него.
47
В същия момент откъм входа към двора се чу вик, нахлуха група тамплиери. През процепите на шлемовете им се виждаха присвитите очи.
Мария извика от високото:
— Насам, бързо!
Обърна се и хукна по бойницата към една врата. Алтаир се канеше да я последва, когато му се нахвърлиха трима войници и той изруга. Отново изгуби Мария от поглед.
Рицарите се оказаха опитни и очевидно бяха тренирали усилено — мускулите по вратовете им го доказваха — но дори трима рицари не можеха да се сравняват с асасина, който танцуваше умело около тях и им нанасяше рани, докато и тримата не паднаха мъртви в краката му.
Вдигна поглед нагоре. По бойниците не се мяркаше никой. Единствено тялото на тамплиерския шпионин беше проснато на стълбите. От Мария нямаше и следа. Той се хвърли нагоре по стълбите, спря за момент и погледна мъртвия. Ако работата на агента беше да всее смут и раздори сред врага, то този си беше свършил добре работата; едва не настрои хората срещу съпротивата и беше предавал борците за свобода на тамплиерите, които пък имаха намерение не да ги просветят, ами да ги подчинят и контролират.
Алтаир се втурна напред към вратата. Значи това беше входът към архива. Влезе вътре.
Вратата се хлопна зад него. Той се озова на пасаж покрай стената на шахта, подобна на пещера, който водеше надолу, факлите по стените разпръсваха мъждива светлина и хвърляха сенки по кръстовете на тамплиерите, закачени по стените. Беше тихо.
Не, не съвсем.
Отнякъде отдолу чу викове. Вероятно бяха стражи, забелязали… Мария? Подобен свободен дух никога не бе приел идеологията на тамплиерите. Тя се беше превърнала в предател. Беше поела по пътя на асасините: беше убила тамплиер и беше показала на асасин къде е скрит архивът. Щяха да я убият на място. Тя обаче нямаше да им се даде лесно.
Той се затича по тъмните стъпала, на места прескачаше дупки в разронената каменна настилка. Най-сетне стигна до посипан с пясък под. Пред него се изправиха трима стражи и той веднага ликвидира единия, като метна нож по него, препъна втория и заби камата във врата му. Блъсна тялото към третия, който падна и докато двамата се гърчеха на земята, Алтаир ги довърши. Навлезе по-дълбоко в крепостта, чу шум от течаща вода и се озова на мостчето между два водопада. Звукът заглуши стъпките на други двама стражи, които изникнаха в отсрещния край на мостчето. Той ги порази с два удара на меча.
Остави ги и продължи надолу към недрата на… библиотеката. Най-сетне видя полици с книги. Заемаха няколко стаи. Точно така. Беше пристигнал. Сам не знаеше какво точно беше очаквал да открие, но тук имаше много по-малко книги и артефакти, отколкото си беше представял. Това ли беше целият прочут архив, за който беше чувал?
Не му остана време да спре и провери. Чу гласове и удари на стоманени мечове. От двамата, които се биеха, единият със сигурност беше жена.
На високата арка пред него се виждаше тамплиерски кръст. Насочи се натам и влезе в просторно помещение с място за церемонии, оградено от прекрасни каменни колони. В средата се биеха Бушар и Мария. Тя отбиваше водача, но едва смогваше и тъкмо когато Алтаир влезе, рицарят я удари, тя падна на камъните и извика от болка.