Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
Мария обаче се познаваше с близнаците и макар да си приличаха като две капки вода, тя умееше да ги различава. Шалим беше тъмноок и по вида му личеше, че държи на начина на живот, с който беше свикнал, докато Шахар изглеждаше значително по-млад. Сега й предстоеше среща с него. Той се обърна към нея и щом я видя, грейна, усмихна се, а тя прекоси балкона към него, великолепна в дрехите на куртизанка.
— Не очаквах да те видя отново — погледна я похотливо той. — С какво да ти помогна, малка лисичке?
— Не съм дошла, за да слушам ласкателствата ти — сопна му се Мария, макар да личеше, че няма нищо против комплиментите. — Искам отговори.
Вървеше плътно зад него и когато стигнаха в коридора, той я погледна развеселено и жадно. Тя не му обърна абсолютно никакво внимание. Трябваше да чуе потвърждението на онова, което вече знаеше от Алтаир.
— Виж ти! — отвърна Шахар.
— Истина ли е онова, което чух — настоя тя, — че тамплиерите искат да използват Ябълката, късчето от Едем за злини? Нямало да дадат светлина на хората, ами да ги подчинят?
Той се усмихна снизходително, сякаш обясняваше всичко на очарователно, но глупаво дете.
— Хората са объркани, Мария. Те са просто агънца, които молят някой да ги поведе. Ние тъкмо това предлагаме — прост живот, без никакви грижи.
— Орденът ни е създаден да защитава хората — настоя тя, — а не да ги лишава от свободата им.
Шахар изви устни.
— Тамплиерите не се интересуват от свободата, Мария. Ние искаме ред, нищо повече.
Той тръгна към нея. Тя отстъпи крачка назад.
— За ред ли говориш или за робство?
Гласът му стана по-дълбок и застрашителен, когато отговори:
— Наречи го както искаш, скъпа моя…
Посегна към нея, но намеренията му — напълно очевидни — бяха прекъснати от Алтаир, който влетя в стаята. Шахар се завъртя към неканения гост и възкликна:
— Асасин! — Сграбчи Мария за раменете и я захвърли на пода. Тя падна тежко. Алтаир реши, че грубиянинът ще плати за това.
— Извини ме, Шалим, че влизам без покана — рече той.
Шахар се ухили.
— Шалим ли търсиш? Сигурен съм, че брат ми с радост ще се присъедини към нас.
Над тях се разнесе шум и Алтаир вдигна поглед към галерията, откъдето приближаваше усмихнатият Шалим. Двама стражи нахлуха през отворената врата, готови да се нахвърлят върху Мария, която вече се беше изправила, завъртя се рязко, сграбчи меча на единия войник, изтегли го и го заби в него.
Той изкрещя и се сгърчи на пода, а тя се завъртя, отпусна се на коляно, замахна отново и се отърва и от другия. В същия момент Шалим скочи от галерията точно до брат си. Алтаир разполагаше със секунда, в която да се удивлява колко много си приличат. В следващия момент се изправи до Мария. От меча й капеше кръв, раменете й се повдигаха. Двамата се изправиха срещу близнаците. Алтаир усети как гърдите му се изпълват с нещо, което беше отчасти гордост, отчасти друго чувство, което предпочете да не назовава.
— Те двамата — рече — срещу нас двамата.
Мария успя да го изненада отново. Вместо да се бие редом с него, тя изсумтя презрително и се втурна към вратата, оставена отворена от стражите. Алтаир разполагаше със секунда да се пита какво става, след това близнаците му се нахвърлиха и той започна битка на живот и смърт срещу двама опитни бойци.
Битката продължи дълго, беше жестока и близнаците я започнаха самоуверено, убедени, че много бързо ще повалят асасина. Все пак те бяха двама, при това изключително опитни с меча и очакваха бързо да го изтощят. Само че Алтаир се биеше, обладан от гняв и недоволство. Вече не знаеше кой му е враг и кой — приятел. Беше предаден — мъже, за които бе предполагал, че са му приятели, се бяха оказали врагове. Онези, за които вярваше, че ще му станат приятели — дори повече от приятели — бяха отблъснали ръката, която той предлагаше. Знаеше единствено, че води война, в която е заложено много повече, отколкото предполагаше, в която участваха сили и идеологии, които все още не разбираше. Налагаше му се да продължи борбата, да не се отказва, докато не стигнеше до самия край.
Когато пронизаните тела на близнаците лежаха в краката му с преплетени ръце и крака, той не усети никакво удоволствие от постигнатата победа. Просто почисти кръвта от меча, прибра го и тръгна към балкона. Чу пристигането на нови стражи, докато стоеше на балюстрадата с протегнати ръце. Под него имаше каруца и той скочи в нея, след това изчезна в града.