Магьосникът
- Автор: Хъгинс Джеймс Байрън
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-866-6
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Но…
Животът му на млад пенсионер като че ли няма да е такъв, какъвто е очаквал!
Неговият нов дом е в провинциалната Нова Англия, но около него витаят странни истории. За необикновената съдба на обитателите, например. Но това са само слухове. Нали така!
Внезапно Торн открива в мазето скелет, окован в сребърни белезници, който изчезва бързо. И то по най-невероятен начин. Майкъл Торн се изправя пред древна загадка, която заплашва дома му и цялото селище…
Затова Торн попита спокойно:
— Не си ли съгласен?
Артемис изглеждаше облекчен, че Торн не прояви гняв.
— Мисля, че там, където са в момента, са на по-сигурно място — отговори той тихо. — Охраняват ги много мъже, а монахините ги пазят с молитви.
От гледна точка на логиката Артемис беше прав. Торн призна това. Но в момента не успяваше да мисли много логично, а склонността му да действа импулсивно бе твърде голяма. Той прекара различни сценарии през главата си, всеки с различен финал. Обмисляше каква тактика би могъл да използва Ианий тази вечер.
В най-лошия случай щеше нападне с всички сили дома на свещеника. В най-добрия — хората на Артемис щяха да го отблъснат, но Торн си спомняше сутринта и не разчиташе много на това. Тези типове трудно можеха да бъдат убити и се наслаждаваха на битката. Друг минус беше това, че ако Торн научеше, че къщата на свещеника е нападната, той не би могъл да се въздържи да не скочи в първата попаднала му кола и да тръгне натам. Каквато, би била и целта на Ианий. Нямаше съмнение, че дори да получеше помощ, на откритото поле Торн щеше да има много по-малко шансове срещу Ианий.
— Не искам да споря с теб — обърна се той към асасина, — но това същество ни познава. Знае, че ще пратя живота си по дяволите, ако децата и Ребека са в опасност. Тази сутрин го подцених. Но сега смятам, че или е по-умно, отколкото съм го мислил, или пък става по-умно с времето.
— Паметта му се връща — обясни Артемис. — Живял е цели пет хиляди години. А тази сутрин още беше слаб. — Той хвърли поглед към сенките над някакво селце. — Сега се нахрани с цялата тази енергия и е на път да достигне пълната си сила.
Това беше достатъчно за Торн. Той заобиколи Артемис.
— Ако искаш, можеш да се върнеш. Аз отивам до къщата на свещеника да взема Ребека и децата. Ще дойда след час.
Щом Торн затръшна вратата, Артемис се настани на седалката до него.
— Нали знаеш, че той може да те подтиква към това?
— Знам.
— И въпреки това го правиш?
— Правя го, защото и аз го искам.
След стегнатия и без излишни въпроси разговор с Торн Кейхил остави радиото на мястото му. Той погледна към Отец Тревър, който не изглеждаше изненадан.
— Нищо ли няма да кажеш? — промърмори Кейхил.
— Очаквах това.
Клатейки глава, Кейхил се качи на верандата.
— Последното, което ми трябва тук, са две деца и една жена. И без това съм претрупан от работа.
— Изглежда господин Торн предпочита семейството му да бъде под неговата закрила, отколкото под тази на църквата.
— Обвиняваш ли го?
— Не — отговори свещеникът. — Но и не мога да кажа, че постъпва мъдро. Предполагам, че Ианий предпочита всички да бъдат на едно място. Така ще му бъде много по-лесно, няма да се налага да разделя силите си. Трябва добре да помним, че когато най-искрено вярваме в нашите аргументи, те най-лесно могат да бъдат повлияни. И ако сме прекалено емоционални, е най-добре да не правим нищо.
— Не можем да си го позволим — възрази Кейхил. — Такава е играта. Той няма намерение да ни остави да чакаме и да мислим. Кара ни да бързаме. Поне толкова разбрах.
— Шерифе, какво искаш да кажеш?
— От самото начало ни припира да бързаме. — С всяка дума Кейхил се ядосваше все повече. — Изчезва на минутата, след като е изкопан, връща се още същия ден и отново на следващата сутрин! Опита се да убие двама от хората, повикани същия ден. Изобщо не си остави време да се възстанови, да се организира и така нататък. През цялото време целта му е да не ви дава възможност да се съвземете.
Адлър мълчаливо обмисли това и попита:
— Какво ти говори това, шерифе?
— Две неща — избоботи Кейхил. — Първо, че е умен. Знае, че когато хората бързат, правят грешки. Второ, че може би се страхува от нещо.
— Страхува се? — Адлър се вторачи в него. — От какво?
Кейхил мислеше съсредоточено.
— Не знам… още. Но той не бърза толкова просто защото иска да ни убие и да скрие самоличността си. Има нещо, което желае… нещо, което трябва да получи. Има нужда от нещо.
Отец Тревър и професор Адлър го гледаха без да разбират.
— Вижте — продължи той, — този Ианий не може да направи това, което иска, докато не вземе нещо, което се намира в тази къща. Това е причината да нападне с всички сили, докато беше още слаб. Предполагам, че не може да предприеме нещо сериозно, докато не сложи ръка върху това, което е скрито тук.