Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
— Възможно е. Помислете само. След като Мадоната е затворена, пустите очи на Ева завинаги ще гледат острова — мястото, което Кирхер вероятно е смятал за нейна роднина.
— Но това е доста голям скок за Кирхер — отбеляза Грей. — Да свърже костите с митовете за Атлантида.
Лена не беше съгласна и посочи скулптурата на Луната, която лежеше на масата до раницата на Роланд.
— Кирхер е отмъкнал това от праисторическата скулптурна изложба, която намерихме в пещерите. Подобно на нас, той със сигурност е разбрал, че хората, живели там, са били много по-напреднали, отколкото би могъл да очаква или да си представи някой. Спомни си как е объркал костите на мамут с останките на някакъв изчезнал вид гиганти. Едва ли му е било трудно да направи подобно фантастично заключение относно тези кости.
— Само че в този случай — с блеснали очи каза Роланд — почитаемият отец може да е бил прав.
Лена се обърна към него и този път не можа да скрие скептицизма си.
— Какво искаш да кажеш? Как е възможно?
Роланд погледна картата на екрана, после отново се обърна към тях.
— Защото аз знам къде се намира Атлантида.
18:07
Роланд изпита известно гузно удоволствие от смаяните им физиономии.
— Както казах, нека обясня подробно. Така по-добре ще разберете посланието, оставено от отец Кирхер.
Той увеличи изображението на острова от Mundus Subterraneus.
— Ако погледнете компаса от картата на почитаемия отец, ще видите, че сочи надолу, което означава, че северът е долу, а югът — горе.
— Обратното на повечето карти — отбеляза Лена.
— Точно така, но за онзи период не е било необичайно картите да се чертаят по този начин. — Пръстите му затанцуваха по екрана на айпада и отвориха изображението, което беше заснел в университетската библиотека. — Позволих си да завъртя картата и да отбележа съседните континенти на английски.
Показа им резултата.
Грей погледна картата.
— Ако не бъркам, Атлантида е поставена някъде в средата на Атлантическия океан… или поне някъде между Северна Америка и Европа.
— Което отговаря на написаното от Платон в диалога му „Тимей“. — Роланд грабна гръцката книга от купчината и зачете отбелязания откъс. — Според описанието на Платон Атлантида се намирала отвъд „пролива, който вие наричате Стълбовете на Херкулес…“, или иначе казано Гибралтар.
— Тоест Атлантида е извън Средиземно море — отбеляза Грей.
— Точно така. — Роланд посочи книгата в ръката му. — Но Платон казва също, че островът бил „по-голям от Либия и Азия, взети заедно“.
Грей се намръщи.
— Това прави Атлантида повече континент, отколкото остров.
— А кой континент се намира отвъд Гибралтар и близо до Северна Америка?
Грей потърка брадичка.
— Единственият континент там е Южна Америка.
— Именно.
Грей повдигна скептично вежди.
— Значи твърдиш, че остров Атлантида е всъщност континентът Южна Америка? — Посочи картата на Кирхер на екрана. — Макар да признавам, че бреговата линия наистина напомня на очертанията на Южна Америка, островът е нарисуван в средата на Атлантическия океан.
Роланд разбираше колебанието му, тъй като и самият той бе минал през същото интелектуално изпитание.
— Не бива да забравяте — каза той, — че нарисуваното тук е заимствано от по-стари карти. Възможно е древните картографи да са поставили континента неправилно или може би са избрали мястото, за да представят по-добре чертите на сушата.
Зареди на айпада още две изображения.
— Ако погледнете очертанията едно до друго, ще видите сходство не само в бреговата линия. Дори реките и планините като че ли съвпадат.
— Прав е — каза Лена, която се беше навела над екрана и сравняваше двете карти. — Амазонка… Ориноко… и останалите по-големи реки. Наистина съвпадат.
Грей махна пренебрежително с ръка.
— И въпреки това няма логика. Ако Южна Америка е Атлантида, дом на някаква велика империя на богоподобни учители, как така няма никакви сведения за съществуването им?
— Кой казва, че няма? — Роланд извади някакво археологическо списание от купчината и го плесна на масата. — В началото на 2015 година археолози от Хондурас с помощта на британски войници от САС открили руините на изгубен град в джунглата. Те смятат, че са намерили Сиудад Бланка, легендарния Бял град на златото, построен от загадъчна предколумбийска цивилизация, изчезнала много отдавна. Единственият разказ от първо лице за този град е на конквистадора Ернандо Кортес в писмата му до испанския крал от 1526 година. Той разказва за чудно място, чиито жители били потомци на някакъв маймунски бог и чиито деца още имали маймунски черти.