Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
— Нека позная — рече Грей. — Отец Карлос Креспи.
— Той помогнал за организирането на по-голямата част от колекцията, както и със сортирането и запазването на повечето от онези стари писма. Включително и на много писма от Николас Стено.
— Значи смяташ, че Креспи е научил от тези писма нещо, което го е отвело в Еквадор?
— Не мисля, че е схванал истинския мащаб на всичко това. Но явно е вярвал, че там има нещо важно, което си заслужава да се проучи.
— И затова е основал мисията си в Куенка? — попита Лена. — Като прикритие?
Роланд леко се намръщи.
— Не. Мисля, че е видял възможност да преследва интересите си, като в същото време следва истинското си призвание да помага на местните жители от района. Накрая бил много обичан от хората, на които служил.
— Ами търсенето му във връзка с Кирхер? — попита Грей. — То довело ли е до нещо?
Роланд се усмихна загадъчно.
— Довело е до загадка, която озадачавала археолозите десетилетия наред и която най-сетне трябвало да бъде решена с британска експедиция в Еквадорските Анди, в която участвали над сто войници и учени, водени от прочут американски герой.
„Американски герой ли?“
— За кого става дума? — попита Грей.
Роланд вдигна каменната сфера от масата и я задържа в дланта си, за да покаже съвършеното представяне на лунния пейзаж по половината ѝ повърхност.
— Експедицията била водена от Нийл Армстронг — отвърна той с широка усмивка. — От първия човек, стъпил на Луната.
Преди Грей да успее да реагира, зад него се чу рязък гневен вик:
— Онази кучка!
Грей се обърна и видя как Сейчан се извръща от прозореца и им маха да се разкарат.
— Бягайте! — извика тя. В очите ѝ се четеше паника.
18:22
Сейчан се метна над ъгъла на бюрото. Преди миг бе забелязала група монахини в тъмни одежди да излизат от главния вход на сградата на университета. Почти не им обърна внимание, докато една не се отдели и с леко накуцване се насочи към паркиран мотоциклет. Тази странност беше достатъчна да привлече вниманието ѝ. При бордюра монахинята внезапно се обърна, разгърна робата си и извади компактен автомат.
Докато жената се завърташе и насочваше дулото към прозореца, Сейчан зърна лицето под забрадката. Беше китайската убийца. Очевидно бе захвърлила маскировката си на екскурзоводка и бе влязла в ролята на монахиня, имитирайки предишния номер на Сейчан.
Докато Сейчан се хвърляше над бюрото, прозорецът зад нея се пръсна. Тъмен предмет прелетя високо над нея и отскочи от един рафт.
Граната!
Грей награби Лена с една ръка през кръста, грабна книгата на Кирхер от масата и блъсна Роланд към вратата.
Сейчан обаче нямаше да успее да стигне до изхода.
Щом прескочи бюрото, тя се плъзна по гръб по пода и се вмъкна под масата. Сви крака, изрита я и я преобърна на една страна като щит между нея и гранатата, която падна от другата страна на бюрото.
Експлозията разтърси стаята, гърмежът отекна в главата ѝ и едва не ѝ спука тъпанчетата. Ударната вълна я запрати заедно с масата към вратата насред дъжд от трески и облак задушлив дим.
Грей беше стигнал до коридора и се бе прикрил зад прага. Сграбчи Сейчан за глезена и я изтегли от кабинета.
Тя се претърколи, клекна и се огледа наляво и надясно за друга заплаха. Не забеляза нищо. В тази част на сградата се влизаше с карти за достъп — но след подобна суматоха всички предпазни мерки лесно можеха да бъдат заобиколени в хаоса, който щеше да последва.
„Което най-вероятно е била целта“.
Някой искаше да ги накара да излязат на открито.
Грей стигна до същото заключение и викна:
— Трябва да се измъкнем оттук! Но не през обичайните изходи.
— Мазето! — Роланд посочи коридора. — Там има сервизен тунел, част от стар римски акведукт. Води до изход на няколко пресечки оттук.
— Води — каза Грей и всички забързаха.
Сейчан ги последва, но нещо я гризеше. Тя погледна назад към тъмния облак, бълващ от кабинета. Спомни си летящите останки от взривеното бюро, но експлозията беше вдигнала предимно дим и шум.
„Не и шрапнели“.
Грей забеляза, че тя забавя крачка.
— Какво има?
Тя се обърна неуверено и му махна да продължава напред. Беше сигурна само в едно.
— Да се пръждосваме оттук.
19:31
Старши лейтенант Шу Вей седеше на запаления мотоциклет на точката за среща недалеч от Пиаца Навона. Слънцето се бе спуснало ниско и площадът беше изпълнен със сенки. Туристи и местни се разхождаха и бъбреха, насочваха се към откритите ресторанти за вечеря.