Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Дзяйин въздъхна. Личеше си, че ѝ е дошло до гуша от спорове.
— Така да бъде. Ще наредя да ви донесат постелки. Но знайте, че ще бъдете наблюдавани през цялата нощ.
Мария се пресегна и докосна ръката на Ковалски в мълчалив знак на благодарност. Щом минаха през плъзгащите се врати на лабораторията за вивисекции, всичко се стовари върху нея изведнъж и едва не я смаза.
„Какво ще правим? Как ще погледна Баако, щом знам какво ще му се случи утре сутринта?“
Краката ѝ омекнаха; коленете ѝ започнаха да треперят.
Силна ръка я подхвана през кръста и я задържа на крака.
— Ще се оправим някак — прошепна ѝ Ковалски.
— Как? — Тя погледна нагоре към него.
Той сви рамене.
— Нямам представа.
— Тогава какво…
— Просто реших, че трябва да ти го кажа.
Странно, но честността му ѝ подейства успокояващо.
Той почти я вдигна, за да я настани в електромобила.
— Да идем да видим маймунчето.
20:44
Баако вижда майка си веднага щом двойната врата се отваря. В сърцето му пламва радост. Той скача към решетките и се вкопчва в тях, сумти към нея, показва ѝ колко е щастлив.
Докато се приближава, тя притиска юмруци към тялото си в жест, който той познава добре.
[Обичам те]
Той пуска решетките, започва да подскача и повтаря жеста.
[Баако обича мама]
Тя се усмихва, но не така широко, както обикновено. Той вижда тъга и загриженост в очите ѝ. Подушва и долавя миризмата на страха ѝ. Това го кара да тупне ръката си над лакътя с длан. Прави го само когато е уплашен.
Тя вижда това и потупва китки една в друга.
[В безопасност си]
Изчаква един от лошите мъже да отвори вратата. Мрази миризмата на тези други. Дълга черна пръчка се пъха между решетките и плюе огън към Баако. Той се страхува от него и се дърпа назад, но дълбоко в гърдите му се надига ръмжене и Баако оголва зъби.
Накрая вратата се отваря широко и мама влиза. Идва с другия, големия мъж, който може да говори с ръце. Вчера мама е изписала името му с букви [Д-Ж-О]. Направи го у дома, където Баако си имаше телевизор, легло, играчки и най-добрия си приятел Танго.
Баако се радва, че Танго не е на това лошо място.
Мама го прегръща. Притиска го и издава звуци, които са топли и пълни с обич. Той тихо изсумтява. Тя се дърпа назад. Той вижда сълзи на лицето ѝ. Тя ги избърсва с ръка, но се появяват още. Тя се извръща. Той отново изсумтява и посяга към бузата ѝ с опакото на дланта си.
Мама харесва, когато прави това.
Но сега тя не се усмихва и не го целува по носа. Вместо това от очите ѝ бликват още повече сълзи.
Той сваля ръка, а големият мъж — Джо — кляка пред него и се подпира на юмрук, както прави Баако. С другата си ръка започва да прави знаци и в същото време говори.
[Добре ли си?]
Баако поклаща глава. Обръща се така, че мама да не го вижда, и размахва пръсти пред гърдите си.
[Уплашен]
Джо се премества по-близо. Големите му ръце оформят думи.
[Ще се справим заедно… ти и аз]
Джо посочва мама.
[Заради нея… нали]
Баако кима и повтаря последния жест.
[За мама]
Голяма ръка посяга към раменете на Баако. Силни пръсти стискат здраво — но Баако знае, че мъжът не иска да го нарани. Баако се взира в очите му, после свива юмруци и ги раздвижва един до друг.
[Заедно]
Джо се ухилва и казва думи, които Баако знае.
— Точно така.
Междувременно лошите мъже са си отишли, но са хвърлили в клетката две навити постелки. Червени са и миришат на пера. Напомнят на Баако за възглавниците му у дома. Веднъж мама му се скара, задето раздра възглавниците със зъби, за да се добере до перата.
Мама и Джо развързват постелките и ги разстилат.
Обхванат от любопитство, Баако се намества между двамата.
Мама се обръща към него и полага глава на отворената си длан.
[Това са легла]
Баако кашля, не ѝ вярва. Понякога мама се закача с него. Тя обаче му показва цип. Той го изпробва, като го дърпа напред-назад.
Джо казва нещо, от което мама се разсмива. Звукът е приятен. После Джо показва на Баако как да разкопчае едно от леглата. След това мъжът пъха тялото си вътре, заедно с ръцете и краката, и се преструва на заспал.
Баако подушва по краищата. Джо и мама разговарят твърде бързо, за да ги разбере, но той наостря уши всеки път, когато чуе името си. Накрая мама го кара да яде още банани; после се напъхва в собственото си легло.