Ветровещ
- Автор: Деннард Сьюзан
- Серия: Вещерия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Издава „Егмонт България“ ЕАД
- ISBN: 978-954-27-2035-5
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ветровещ». Краткое содержание книги:
След като експлозия унищожава кораба му, светът смята, че принц Мерик е мъртъв. Белязан, но жив, той е решен да докаже предателството на сестра си. Преди да достигне препълнената с бежанци кралска столица, той обитава улиците, защитавайки по-слабите, което води до появата на слухове за обезобразен полубог, който носи справедливост на потиснатите.
Когато кървовещът Едуан разбира за обявената награда за главата на Изьолт, той прави всичко възможно да я намери пръв, докато тя не му предлага сделка… Сега те трябва да работят заедно, за да прекосят вещерските земи, чудейки се кой от двамата ще предаде другия пръв.
След изненадваща атака и корабокрушение Сафи и императрицата от Марсток едвам спасяват живота си. Всеки миг представлява риск, а следващата стъпка на пиратите е да обявят война на Вещерия…
На следващото кръстовище налетя право на Кейдън и Ванес. О, ето ги и Зандър с Лев, които се блъскаха напред и разчистваха пътя.
Сафи повдигна оценката си за прасешките синковци. Но със съвсем малко.
Пътят се спускаше по склона на хълма и предлагаше изглед към открития пазар с морето от навеси, които потрепваха на вятъра. Биеха камбани за тревога — откога ли? — и това означаваше, че или нови бейдидчани ги чакат напред, или пожарът в хана се е разраснал.
А може би и двете. Но никой от петимата не намали темпото. Даже Ванес, която Кейдън почти носеше. Ад-бардовете, еретичката и императрицата тичаха надолу. Кръстовища и хора преминаваха в неспирен поток покрай тях.
Докато накрая, точно както се бе страхувала Сафи, излязоха на пазара и бяха залети от зелени и златисти искри. От всички ъгли. Бейдидчани. Разлютени бейдидчани.
Те се мушнаха зад няколко палатки — Зандър най-отпред, Сафи най-отзад. За миг останаха сами. Малката уличка, ако изобщо можеше да се нарече така, беше пуста.
Какво щеше да направи Изьолт? Какво щеше да направи?
Тогава Сафи видя и разбра. Не се сдържа и лицето й се разполови в усмивка.
— Напред! — викна тя. — Към каретата в края на палатките!
Зандър не чака втора покана. Насред множеството беше заседнала карета, чиито сенки се протягаха по уличката.
А вратата й беше отключена, както Сафи видя, когато Зандър я отвори широко. Жената вътре зина да изкрещи, но Лев опря нож в гърлото й, преди да е казала гък.
След това Кейдън, Ванес и Сафи се мушнаха вътре зад другите двама ад-бардове. Натръшкаха се по седалките и Сафи дръпна с трясък вратата.
Мина напрегната секунда. Втора. Трета. Но ако кочияшът беше забелязал новопристигналите сред хаоса вън, с нищо не се издаде.
Докато беше жива, Сафи щеше да помни следващия половин час като най-необикновения в живота й. Великолепната тишина в подскачащата карета контрастираше с движението и тревожния звън на камбаните отвън, а изящните стени от син филц и пурпурните завеси на прозорците бяха в пълен разрез с петимата неканени пътници, които едва си поемаха дъх и воняха на пушек.
Да не говорим за домакинята им — баба с наследени от Далечния изток очи, която, освен че не ги желаеше, изглеждаше напълно невъзмутима от ножа, опрян в гърлото й.
От тази абсурдна картина липсва единствено валсът за фон, помисли си Сафи. Тогава щеше да заприлича досущ на сцена от някоя от любимите театрални комедии на Матю.
— Съжалявам — каза накрая Кейдън на жената, като още се мъчеше да си поеме дъх. — Трябваше… да се скрием някъде.
— Освен това ни трябва помощ за Ванес.
Сафи се обърна към императрицата до нея, която беше на път да изгуби съзнание.
Далекоизточната дама забеляза това и без да помества ръцете си, посочи с пръст към сандъчето под седалката на Сафи.
— Лечителско ковчеже — и великанът, който и бездруго се бе навел, се наведе още повече, за да го измъкне изпод краката й.
— Внимавай — предупреди го Кейдън, без да откъсва поглед от императрицата, като придържаше парцала до кървящия й нос. — Жената е робовладелец. Не може да й се вярва.
— Робовладелец? — присмя му се Сафи. — Как ли не! Погледни я.
Жената стрелкаше очи ту насам, ту натам. Карторският навярно я смути, но не я уплаши.
— Погледнах — изстреля Кейдън. — Лечителският й сандък. Търговците на роби носят такива на арената, тъй като повечето от състезателите им излизат от борбите полумъртви.
— Той има право — изграчи Ванес и магията на Сафи избръмча: истина.
Но докато се взираше в тъмните очи на старицата, Сафи не разбираше как е възможно това. Тази крехка бабка изглеждаше тъй мила и състрадателна.
Всяко нещо има своите нюанси, беше казал Кейдън предния ден, и не всичко е само истина или лъжа, както ти си мислиш.
Полека, напрегнал мускули да срещне капан, Зандър отвори сандъка. Не избухна огън, не пръсна отрова. Намериха точно онова, което им бе обещано — лечителски комплект.
— Може ли? — попита Зандър жената с подчертана вежливост — още един абсурден щрих към сцената.
Но тя вече бе извила ръцете си към Ванес, сякаш казваше: Не се бави, не се бави!
Зандър зарови енергично да открие кръвосъсирващ тоник. Сафи грабна чевръсто шишенцето от великана. Сетне и Кейдън се разбърза, изхвърли подгизналото памучно парцалче и повдигна брадичката на Ванес. Гъст петмез с цвета на стара кръв потече в устата й.