![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
За пръв път Далк се обърна към Нарбио.
— Сигурен ли си в това? — попита той.
— Убеден съм, месир. Аз съм от Самаранд. Скандските мечове са рядкост и там, но могат да се видят повече, отколкото тук. Категоричен съм. Беше скандско острие.
Далк се замисли, заставяйки Нарбио да чака.
— Това е добре — каза той накрая. — Можеш да си вървиш.
— Благодаря, месир.
— Като излезеш, поискай от сержанта да ти плати за сведението. И не напускай квартала на корабите до нова заповед. Ако имам други въпроси, бих искал лесно да мога да те намеря.
— Да, месир. Благодаря, месир.
Нарбио излезе, щастлив, че се е отървал толкова леко.
Но не поиска пари от сержанта и дори избегна да срещне погледа му, когато излезе на двора. Всъщност побърза да се прибере вкъщи, събра оскъдните си вещи, взе малко пари назаем и напусна Ориал, заминавайки за Самаранд след по-малко от два часа.
Далк отиде при своите хора на двора, където те говореха със сержанта и неколцина от пурпурните гвардейци. Като благодари на гвардейците, той изпрати един от своите за подкрепление и заедно с другите четирима се запъти към свободния квартал на Бялата порта. Благодарение, между другото, на разпита на собственика беше сигурен, че знае кои бяха двамата наематели на тавана: Логан и Йерас, и двамата бивши ониксови гвардейци. Верни от самото начало, те бяха изчезнали след смъртта на Лорн Аскариан и също като него не изпитваха особена симпатия към кралицата или към Естеверис. Опасни мъже, чието завръщане не вещаеше нищо добро. И които трябваше да бъдат следени, още повече че се бяха установили нелегално в Ориал. Ако нямаха нищо за криене, защо бяха наели този таван за толкова висока сума? Защо не бяха потърсили гостоприемството на Черната кула? Нямаше никакво съмнение, че там щяха да бъдат приети с разтворени обятия.
Като стигна до това заключение, Далк вече имаше абсолютно основание да се интересува кой беше онзи, когото Логан и Йерас бяха приютили. Но се водеше преди всичко от интуицията си, сега вече затвърдена от свидетелството на Нарбио.
Далк се чувстваше обзет от възбуда, която много рядко го връхлиташе и никога не го беше подвеждала.
Скандски меч.
Мъжът, с когото се беше срещнал Йерас в квартала на корабите, носел скандски меч. Несъмнено беше същият, който беше убил двама пурпурни гвардейци близо до тавана предишната нощ. И пак същият, който беше позволил на Логан и Йерас да изчезнат от мястото в последния момент. Но Далк познаваше само един мъж, който имаше скандски меч. Също бивш ониксов гвардеец.
Но мъртъв.
В квартала на Бялата порта Далк изчака да дойдат неговите шпиони, които беше изпратил да разпитват. Сега вече разполагаше с петнадесетина мъже и ги прати да прегледат конюшните в квартала. Беше решил да започне с квартала на Бялата порта, защото тук пристигаха най-много пътници. Но беше категорично решен да разшири проучването си и да претърси всички свободни квартали в Ориал, ако беше необходимо.
Оказа се ненужно.
След около час един от неговите хора му съобщи, че са намерили това, което търсят.
Разбира се, това не беше доказателство в буквалния смисъл на думата, не.
Но несъмнено беше нещо, с което можеше да се появи при Естеверис, без да го вземат за луд.
Естеверис прие Далк в личния си кабинет.
Дранис дискретно съобщи за идването му и Далк влезе през една скрита врата веднага след като министърът остана сам, и ясно и точно му обясни какво беше открил, както и това, което подозираше. Естеверис го изслуша, пръстите му, отрупани с пръстени, бяха събрани като камбана, после се замисли.
Накрая каза:
— Лорн е жив. Странно, но това няма да ме изненада чак толкова… А може би той не е единственият, който има скандски меч в цялото Върховно кралство.
— Не, монсеньор. Но сред хората, които биха могли да се срещат с бивши черни гвардейци, виждам единствено него.
— Това би могъл да е някой, който по този начин му отдава почит. Може би дори някой, който е наследил меча му. А знаем ли точно какво се е случило с този меч? Струва ми се, че той не беше обикновен. Ставаше дума за меча на майката на Лорн, нали?
— Точно така. Но не, не знаем какво е станало с този меч.
Естеверис въздъхна.
— Вече е много късно да се тревожим — каза той на себе си. — Подробностите… именно вниманието, насочено към подробностите, променя всичко. Винаги.
Отхапа от една от онези пастички с мед, по които беше луд, и добави:
— Колкото до превръзката…
— Ако очите ми не понасят силната светлина и не мога да нося очилата си, без да поема риска да ме познаят — каза Далк, — може би ще скрия по-чувствителното око под превръзка. Което освен това ще е и хубаво средство да си променя външния вид.