![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— Отдалеч.
— Постарах се колкото можах, докато те чаках, но се боя, че не успях да нося цветовете на ониксовите гвардейци достатъчно високо. Дори се страхувам, че ги изложих на провал. Присъства ли днес на триумфалния парад на Ирдел?
— Не.
— Аз присъствах. От кралските трибуни. Разбира се, майка ми наказа мен пред очите на всички. Но Черната гвардия също беше държана настрана, сякаш не беше достойна да бъде приветствана. И това стана по моя вина.
— Защото кралицата е искала да те накаже?
— Тя не обича да ѝ се съпротивляват.
— А ти защо ѝ се съпротивляваше? За да браниш Гвардията, нали?
Алан се сепна.
— Откъде знаеш?
— Познавам те, познавам и кралицата.
Алан присви очи подозрително.
— Вард ти е казал, истина ли е?
— Да — призна Лорн с дяволита усмивка.
Като добър играч, Алан на свой ред се усмихна.
— Както и да е — каза той като стана, — но аз не съм ти. Харесваше ми да командвам Ониксовата гвардия. Това беше чест, но е време да се върнеш. Още ли си Пръв рицар?
— Да.
— Тогава няма място за колебание. Черната гвардия заминава да се бие в обсадата на Арканте, Лорн. Тя се нуждае от теб и несъмнено и ти се нуждаеш от нея.
Лорн се замисли.
Два часа по-късно Лорн се връщаше в квартала на монетите и продължаваше да мисли, без да е сигурен, че е взел правилното решение. Но мнението му се изясни окончателно, когато откри, че групата къщи, където се намираше скривалището, наето от Логан и Йерас, беше обградена. Пурпурни гвардейци се разгръщаха дискретно, като тръгваха от главните улици и започваха да наблюдават малките улички и пасажите. Капанът скоро щеше да е затегнат и вече нямаше да има излизане.
Нито пък влизане.
Скрит под навес, откъдето можеше да наблюдава един сержант, който тихо даваше заповеди, Лорн прецени положението. Очевидно Пурпурната гвардия беше тук заради него и неговите хора. Готвеше се да разбие тяхната врата и разчиташе да ги залови, докато спят. Без съмнение очакваше да се бие, защото всички бяха в пълно въоръжение.
Лорн незабелязано се върна назад.
Да, полицията на Естеверис наистина работеше добре. Как беше успяла вече да ги забележи? Тя не знаеше с кого има работа, защото в противен случай нямаше да рискува да арестува Първия рицар на Кралството — независимо дали е действащ, или не. За сметка на това обаче беше събрала достатъчно елементи, за да прецени, че подобно обкръжаване щеше да е необходимо против тримата мъже, които нелегално се бяха настанили тук. Може би вече беше разбрала кои са Йерас и Логан и в такъв случай разпитът на двама бивши ониксови гвардейци нямаше как да не се хареса както на Естеверис, така и на кралицата, ако се предположеше, че тя е уведомена за тази операция.
Лорн се плъзна между две къщи и стигна до пуст заден двор. Оттам тръгна по една уличка, която дискретно го доближаваше до скривалището. Логан и Йерас вероятно спяха. За да стигне до тях и да ги предупреди, Лорн трябваше да изпревари пурпурните гвардейци, без те да го забележат, преди окончателно да обградят квартала.
После…
После щяха да импровизират.
Лорн тръгна през един тесен пасаж и излезе в дълъг двор, притиснат от къщите. Прекоси го с котешки стъпки и стигна до една решетка…
… затворена с верига и тежък катинар.
— Мамка му!
Но Лорн не можа да продължи да ругае.
— Кой е там? — извика глас зад гърба му.
Лорн спокойно се обърна.
Двама пурпурни гвардейци го гледаха. На коланите им имаше къси шпаги, а в ръцете им — оловни палки. Единият вече държеше свирката си готова на устата.
— Всичко е наред, момчета — каза Лорн, като вдигна ръцете си и тръгна към тях.
Ако дадяха тревога, Лорн знаеше, че ще съумее да се отърве от тях и да се измъкне. Но това без съмнение щеше да отприщи атаката — макар и преждевременна — срещу скривалището, където Логан и Йерас щяха да се окажат хванати в клопка.
— Какво? — настойчиво продължи Лорн. — Не ме ли познавате?
Гвардейците се спогледаха, после присвиха очи към Лорн, който все така се приближаваше с леко наклонена глава така, че да не могат да го видят добре.
От двамата гвардеецът със свирката беше по-подозрителен.
— Кой си ти? — повтори той. — Името ти!
Лорн го изненада с удар с юмрук в слънчевия сплит, от който му спря дъхът, точно преди да удари мълниеносно другия с лакът под брадичката и да го задържи докато пада, за да не вдигне шум. Превит на две, първият се опираше на една стена с едната си ръка, а с другата се мъчеше да надуе свирката. Лорн го довърши със силен удар с коляно в корема и го остави бавно да се свлече на земята, стенейки.
За момент Лорн погледна двамата гвардейци в безсъзнание.