Пасажер [bg]

Ета усети, че настръхва. Това бе поредната връзка, макар и съвсем крехка, със семейството, което никога не бе познавала.

— Смятаме, че следата ни насочва към проход, които се намира близо до колекцията на Елгин, но не знаем къде е преместена колекцията. Реших, че може би вие знаете, след като баща ви работи в музея.

— А може ли първо да ми отговорите на един въпрос? — прекъсна я Алис. — Как ви хрумна да дойдете точно в тази къща? Проверихте адреса? Или разпитвахте?

— Не се наложи — отвърна Ета. — Двете с мама сте ме водили тук няколко пъти. Повтаряхте ми, че къщата е много специална, че е важно да знам къде сте израснали.

Алис въздъхна, като че ли с облекчение.

— Значи и двете сме искали да я намерите. Това е добре. Те, тоест ние, явно сме знаели, че нещо ще се случи.

Сега вече като че ли деиствително им вярваше. Тази среща не можеше да е съвпадение. Алис, неината Алис от бъдещето, бе срещнала Ета в своето минало. Видяла я бе като пораснала девоика още преди да срещне малкото момиченце с детската цигулка. Явно по тази причина се бяха скарали с Роуз — защото Алис е знаела, че Ета ще дойде, знаела бе, понеже помнеше срещата им.

При мисълта, че съдбите им бяха така неразривно свързани, твърдата черупка, която Ета бе изградила около сърцето си, за да и вдъхва смелост, рязко се пропука.

— Музеината управа и правителството преместиха скулптурната група под земята — рече Алис. — Скрити са в системата на метрото, в тунела между станция „Алдуич“ и станция „Холборн“. Не ми е съвсем на път за работата, но мога да ви покажа накъде да вървите.

— Ще можем ли да влезем в тунела? — попита Ета.

— И двете станции се използват като бомбоубежища — поясни Алис. — Ще трябва да се промъкнете покраи полицаите, но мисля, че ще успеете да се спуснете по релсите и да минете през тунела. Вероятно са наредени в сандъци, но ще ги познаете по големината.

Ета кимна, като се опитваше да запомни всичко.

— Къщата ви има ли задна врата? — попита ненадеино Николас и дръпна завесите.

— Ами да — Алис се надигна бавно. — Защо?

— Вън двама господа наблюдават къщата. И освен ако не смятат да я рисуват, можем спокойно да предположим, че са ни намерили.

През задната врата и задния двор, а след това през портата, която се отваряше към улицата. Ета тъкмо реши, че са се измъкнали, и в същия миг мъжът, когото бе видяла по-рано — с шапката и вестника — се появи в дъното на улицата.

— Този го познавам — възкликна Алис и я сграбчи за китката.

— От хората на Айрънуд ли е?

Алис поклати глава.

— Не... като че ли не. Роузи ми остави снимки, за да мога да ги разпознавам. Този определено е идвал да слухти и друг път.

Значи не беше от пазителите на Аирънуд. Тогава кои беше, по дяволите?

Момичетата с мъка поддържаха темпото на Николас, които бързаше напред с големи крачки. Едната му ръка бе пъхната в торбата и навярно стиска е револвера. Ета не знаеше дали е купил муниции, но май се досещаше.