Пасажер [bg]

— Искат да създадат проходи към миналото, да се върнат към първоначалната линия на времето, да възстановят годината, която ги е отлъчила, когато Аирънуд се е захванал да променя хода на времето за собствена облага.

А това означаваше, че бъдещето, в което бе израснала — с разходките в парка, уроците с Алис, чашите следобеден чаи с майка и — нямаше да съществува. В момента не можеше да прецени кое бе по-ужасно: дали Аирънуд да създаде проход към бъдещето, или драките да объркат миналото.

— И към любимите хора, които са изгубили — добави Алис. — За да ги спасят.

Както аз искам да спася теб. Ета неволно затисна уста с длан — в гърдите и се надигнаха съмнения, които заплашваха да я задушат. Не съм ли и аз като тях? Нима Алис заслужава да бъде спасена повече, отколкото любимите на драките?

Не, отказваше да се замисля. Алис заслужаваше да живее. Не заслужаваше да умре, не и по този начин.

— Няма да посмеят — прекъсна мислите и Николас. Ета усещаше, че отбягва погледа и. — Не можем да спасим мъртвите. Не можем дори да ги предупредим дори ако пътищата ни се срещнат.

— Само ако деистваш според правилата — възрази Алис. — Правилата, които Аирънуд провъзгласил, когато се издигнал на власт. Унищожил всичко, включително начина ни на живот.

Ето че се натъкваха на нови таини. И нови терзания. А също и на нови причини да открият астролабията колкото се може по-скоро. Ета разтърка челото си, което бе започнало да пулсира в такт със сърцето и. Продължаваме напред. Ако се поколебаеше, ако се замислеше, щеше да попадне в капана на съмненията, а точно в този момент не можеше да си позволи да губи концентрация. Нужно бе да се захваща с проблемите един по един. Планът и оставаше непроменен. Да намери астролабията. Да спаси майка си. Да спаси Алис. Да избяга от Айрънуд, ако се наложи.

— Колко жалко, че нещата са се променили толкова много — едно време кланове процъфтявали и всеки балансирал дарбите на останалите — рече Алис. — Професорът и баща ми често си спомняха с тъга за тези времена. Отделните кланове си имали своя роля, а на всеки няколко десетилетия редували отговорностите, за да е сигурно, че няма пренебрегнати и че линията на времето е непокътната.

— Какви роли? — полюбопитства Ета.

— Пазители на архивите, финансисти и поддръжници. Задачата на поддръжниците била да коригират евентуални промени в линията на времето и да проверяват доколко са стабилни проходите — поясни Алис. — А един от клановете имал задължението да провежда разследвания и да налага наказания за нарушаване на правилата — това били правораздавниците.

— Това е било преди много векове — отбеляза малко безцеремонно Николас. — Корупцията твърде скоро разрушила установения ред. Доколкото знам, системата работила едва няколкостотин години, когато клановете били по-скоро братства и племена.