Хищник [bg]

Пук! Сали подскочи.

— За бога, побързай!

Върхът на клина се отчупи и той изруга, обърна се и започна да кърти от другата страна.

— Достатъчно! — извика Сали.

Том се пресегна, хвана ръката й и я дръпна, когато тя се оттласна отдолу.

— Мъртва си!

Том забиваше стоманеното острие в скалата, отцепвайки парчета крехък кварц. С пълно безразличие забеляза, че е открил златна жила, пропусната от миньорите навремето.

— Сега!

Той я подхвана под мишниците и я издърпа. Отдолу се чу друг изстрел.

Сали се отпусна на пода мръсна, измокрена, с разкъсани дрехи.

— Къде те рани онзи мръсник? — Той затърси трескаво.

— Крака, крака ми.

Том отпра ивица от ризата си и избърса кръвта, откривайки повърхностни наранявания върху бедрото й. След малко извади парче от камък, което бе рикоширало в нея.

— Сали, всичко е наред. Ти си добре.

— Бях сигурна.

— Кучка! — Крясъкът прозвуча истерично.

Последваха нови гърмежи. Един заблуден куршум отскочи през пукнатината и се заби в тавана.

— Трябва да запушим дупката — каза Сали.

Но Том вече търкаляше камъни натам. Те ги събраха и ги натикаха в пукнатината. За пет минути беше запушена.

Том обви ръце около Сали.

— Господи, мислех, че никога повече няма да те видя — изхлипа Сали. — Не мога да повярвам, че ме намери.

Той я стисна здраво в прегръдките си.

— Да се махаме от тук.

Тръгнаха през тунелите, като от време навреме включваха фенерчето, за да се ориентират. Изкатериха се нагоре и не след дълго бяха на повърхността на мината.

— Той ще излезе от другия изход — каза Сали.

Том кимна.

— Ще минем по дългия път.

Вместо да се върнат и да се изкачат по хребета, те хлътнаха в тъмнината между дърветата по дъното на пролома.

— Как е кракът ти, можеш ли да вървиш?

— Не съм съвсем зле. Оръжие ли е това на колана ти?

— Аха. Двайсет и два калибров с един патрон. — Том се обърна и погледът му обходи посребрените склонове.

— Камионът ми е на входа.

— Той ще стигне там преди нас — каза Сали.

Беше тъмно като в рог, килимът от борови иглички пружинираше меко и поскърцваше под краката им, а лекият бриз в дърветата поглъщаше тихите звуци от стъпките им. Том спираше от време навреме да се ослуша и да види дали похитителят не ги преследва, но всичко бе тихо.

След десетина минути дълбокото дере се изравни и премина в широко сухо корито. Напред блещукаха светлините на хижите. Всичко изглеждаше спокойно, с изключение на това, че Рейндж Роувърът на похитителя го нямаше.