Пророчеството [bg]

Пред него коридорът завиваше под прав ъгъл и преминаваше в по-широк, с врати от двете страни. Една от тях беше открехната и отвътре струеше светлина, която очертаваше ярък сноп в прашния въздух.

Бен се вцепени. Насреща си бе чул стъпки. Трима мъже се приближаваха тичешком. Той се притисна към стената, напълно невидим зад снопа светлина. Тримата минаха покрай него, без да го забележат. Можеше да протегне ръка и да ги пипне. Той изчака и последният да го подмине и когато се отдалечи на два метра, вдигна пистолета и го застреля в тила. Мъжът се строполи по очи и от собствената си инерция се плъзна около метър напред по линолеума. Преди още другите двама да разберат какво става, Бен изстреля следващите два патрона с такава бързина, че през заглушителя вместо отделни изстрели се чу нещо като сподавено излайване. Телата подскочиха, удариха се едно в друго и се свлякоха на пода. Върху прашния под изтрака пистолет.

Бен се наведе и събра оръжията. Все берети, от един и същ модел. Извади пълнителите и ги пъхна в джоба си. После се наведе над трите трупа и ги огледа.

Той ненавиждаше последния изстрел в главата — един задължителен ритуал, на който го бяха научили още навремето в полка и който от години се надяваше никога повече да не изпълнява. Ала още от древността военната наука повеляваше, че след като врагът ти е паднал, трябва да се погрижиш никога повече да не стане. Беше зверски брутално, но пък имаше железен смисъл.

Три изстрела от мощен пистолет с допряно дуло в три човешки глави са в състояние да причинят доста повече поражения, отколкото се вижда по филмите. Бен закри лицето си с ръка срещу пръските и изпълни ритуала колкото можеше по-бързо, пристъпвайки от един безжизнен труп към следващия. Деветмилиметровите куршуми с кух връх разцепиха черепите на мъжете, хвърляйки фонтани от кръв и мозък по стените. Коридорът се изпълни с острата воня на кръв и смърт.