Пророчеството [bg]

— Дръпни се от него и сложи оръжието на земята! — извика единият от мъжете.

Бен забеляза моментното проблясване в очите му и същевременно усети нечие присъствие зад гърба си. Реакцията му закъсня с част от секундата. Всичко стана в един миг. Нечия яка ръка го сграбчи за лявата китка и отметна пистолета високо над главата на Джоунс. В същото време отстрани върху дясното му ухо се стовари юмрук; от очите му изскочиха искри. Джоунс се изтръгна от ръцете му. В коридора избухна залп от дула, снабдени със заглушители, във въздуха засвистяха куршуми. Бен усети пареща болка в рамото си, когато един деветмилиметров куршум се заби в мускула.

Раната можеше да почака. Бен се извърна и застреля от упор агента, който го бе нападнал в гръб, и той се свлече надолу. Бен го улови, докато падаше, и го обърна пред себе си като щит. Няколко куршума се забиха в тялото на мъжа, Бен чу глухото тупване, усети силата на ударите. Загуби равновесие и падна на пода, трупът го затисна отгоре, пистолетът в лявата му ръка отхвръкна встрани. Докато избутваше тялото на мъжа, с крайчеца на окото си забеляза как Джоунс тича към асансьора.

Тримата агенти пристъпваха към него с вдигнати пистолети. Дулата не го изпускаха и за миг. Лицето на жената беше непреклонно.

Шансовете му бяха нищожни. Три дула срещу едно. Нямаше как да ги застреля и тримата, все някой щеше да го изпревари. Легнал на пода, той вдигна беретата с една ръка и простреля мъжа отляво. После извъртя дулото надясно с такава бързина, че картината пред очите му се размаза.

Твърде късно. Пръстът на втория мъж вече обираше мекия спусък. Куршумите им щяха да се разминат във въздуха. С него бе свършено.

И изведнъж се случи нещо неочаквано.

Жената направи крачка назад, извърна се на една страна и изстреля един куршум между плешките на мъжа. Той зяпна от изумление, изпусна пистолета и се захлупи по очи.

Настъпи тишина. Бен и жената бяха единствените останали живи в коридора.

Бен се изправи, като я гледаше с подозрение. Пареща болка разкъсваше рамото му, сърцето му удряше бясно. Той примигна от потта, която се стичаше в очите му, вдигна пистолета с една ръка и се прицели в нея в същия миг, в който тя насочи своя към него.

Няколко мига двамата стояха мълчаливи, с изпънати неподвижно напред ръце и насочени оръжия, чиито дула почти се допираха. Той усещаше кръвта, която се стичаше по лявата му ръка и капеше от пръстите; тихото шляпане на капките по пода беше единственият звук, който се чуваше в притихналия коридор.

— Свали оръжието — каза накрая той.

— Ти пръв — отвърна тя.