![Пророчеството [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/6/prorochestvoto-bg-download.jpg)
Пророчеството [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-225-1
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството [bg]». Краткое содержание книги:
Бен гледаше екрана. Докато Слейтър говореше, двама надзиратели с униформи без отличителни знаци поставиха пленника да седне на стол. Отнякъде в кадъра се появи трети надзирател, който без излишни предисловия заби спринцовка в шията на мъжа, натисна докрай буталото и после рязко изтегли иглата. От раната бликна струйка кръв.
Слейтър бръкна в джоба си, извади флакон с кехлибарена течност и го постави със замах на масата пред себе си. После от другия си джоб извади малък кожен несесер, разкопча ципа и го положи отстрани до флакона. Вътре имаше спринцовка.
— Знаеш ли за какво служи?
Бен хвърли поглед през масата към флакона.
— Да. Знам. Но доколкото си спомням, Джоунс беше помолил да не обсъждаме душевното му състояние.
— Много смешно! Приемам, че си наясно какво е това.
— Чувал съм.
— Така си и мислех. Имаме най-доброто, което се предлага на пазара. Истинска находка! Жалко, че добрият доктор, който ни го достави, няма да може да се включи в забавата. — Слейтър посочи с жест екрана. — Този тип беше също като теб. Беше се заинатил, че нищо не знае, че не разбира дори какво го питат. Такова самонадеяно копеле! Но като проговори, нямаше спиране. Една инжекция му стигаше. След по-малко от час си изпя всичко, и каквото не бяха го питали. Забележително! Накрая не се наложи дори да го застрелят, понеже знаеш ли какво стана? Ето, гледай.
Джоунс отново вдигна дистанционното и натисна някакво копче три пъти последователно. Образът се ускори осемкратно, след което картината се смени. Гледната точка беше различна, както и осветлението. Мъжът беше същият, но се бе променил до неузнаваемост. От разтреперан, физически и психически смазан затворник се беше превърнал в хиперактивен дърдорещ психопат с див блясък в очите, оголени зъби и пяна по устата, който разтърсваше като животно решетките на клетката и от време на време издаваше налудничави крясъци. Беше прекъснал всякаква връзка с действителността, сякаш се намираше на друга планета.
— Напълно е превъртял — каза Слейтър. — Гледаш същия мъж шест часа по-късно. Ето какво причинява на човека тази гадост. Последиците са необратими, остават до живот. Понякога препаратът действа незабавно, за по-малко от час. Друг път, ако обектът се окаже особено корав, отнема повече време, но резултатът е един и същ. Изпадаш в състояние на буйна психоза, която те държи, докато пукнеш. Схващаш ли какво ти говоря?
Джоунс се усмихна. Той постави образа на пауза, сложи дистанционното на масата и скръсти доволно ръце.
— Разбирам — каза Бен.
— Добре. Защото искам хубаво да си помислиш по въпроса.
— Смяташ да почерпиш и мен с един коктейл?
— Да, и то без разредител — каза Слейтър. — Само че не веднага. Виж какво ще направим. — Той погледна часовника си. — Сега е девет и нещо. Давам ти време до десет да помислиш какво имаш да ми казваш. След което ще те заведа при твоята приятелка Бредбъри, за да наблюдаваш как й вкарваме серума. Да чуем първо какво тя има да ни каже. Ти може да слушаш отстрани. Ще бъде забавно. После, като се върна утре сутринта, ще ти дам възможност да видиш и крайния ефект от препарата върху нея, преди да го приложим и на теб. — Слейтър се усмихна. — Междувременно аз ще бъда някъде далеч, ще пийвам ледено шампанско, докато ти ще се гърчиш в килията си, отброявайки последните си часове като психически здрав. А когато и ти започнеш да виеш и да се мяташ в клетката си като диво животно, ще подпиша протокол, с който ще те предам в ръцете на здравните власти на щата. Ще прекараш остатъка от мизерния си живот в някоя държавна лудница, блъскайки чело в тапицираната стена.
— Защо да прахосваме парите на данъкоплатците? — обади се Джоунс. — Защо просто да не го захвърлим в някоя тъмна уличка?
— Не е лошо като идея — каза замислено Слейтър. — Хайде, стига приказки! Джоунс, повикай хората си.
Джоунс отвори вратата. Двамата мъже, които бяха довели Бен, стояха отвън в коридора.
— Закарайте този смрадливец обратно долу и го заключете в килията му. — Той посочи мускулестия. — Бойтър, ти заставаш на пост пред вратата. Маккензи, ти се връщаш веднага тук.