Да разбиеш мълчанието [bg]

Карол си каза, че познава този тип — хора на място, но държащи да са винаги в първите редици.

— Е, не може да се каже, че не се е появявала на първите страници на „Сентинъл Таймс“ — съгласи се Пола. — Но откакто е загинала, никой не е казал лоша дума за нея.

Кароя се покашля.

— Обикновено става така. Помисли само какво стана с Джими Савил. Тялото му вече беше изложено за поклонение в катедралата в Лийдс и чак след това истината започна да излиза на бял свят. Не че искам да кажа, че Дейзи Мортън е била подобна на него. Просто, както знаеш, смъртта поставя хората на пиедестал, който никога не са заемали приживе. Трябва да се изчака да затихне суматохата, за да се види по-ясно истината. Но кажи ми нещо повече за Дейзи.

— Не са се разделяли с Джон. От петнайсет години живеели в къщата, която се взриви. Купили са я с ипотека, сключена с помощта на работодателите на Джон, която ще изтече след пет години. По нищо не личи да са имали някакви проблеми в брака.

— Ако изключим факта, че не е имал представа за намерението ѝ да посегне на себе си.

— Именно — каза Пола.

— Което означава или че не са живеели в такава близост, каквато са представяли пред хората, или че тя изобщо не е имала намерение да се самоубива. А къде живее той сега, когато къщата му е разрушена?

— При брата на Дейзи, Фил, и семейството му. Фил Адамсън. Той притежава местна верига месарски магазини, успял е да се замогне. Има хубава къща близо до игрището за голф — просторна и предостатъчна за него, жена му и двете му деца, тийнейджъри, включително и за скърбящия вдовец. Всъщност, ако съдя по разказите на Франи, те всички скърбят. Били са сплотено семейство. Фил има апартамент в Испания, където всички ходели да летуват заедно.

Карол почувства как сърцето ѝ се сви болезнено. Разбираше какво представлява такава загуба; беше имала брат, двамата бяха много близки, бяха живели заедно и вече като зрели хора. Знаеше, че Джон Мортън и семейството му едва са направили първите крачки по пътя на скръбта. Ако това наистина е било самоубийство, той сигурно бе опознал бремето на вината, същото, каквото влачеше и тя, макар и по различни причини.

— Каза ли Франи нещо за заплахите към Дейзи? Тя свързвала ли се е с полицията?

— Не — Пола зави по широк булевард с дървета от двете му страни. През пролуките между дърветата се виждаха големи къщи-близнаци. Тук-там се забелязваше и неестествено ярката зеленина на голф-игрището. Ако живееш на такова място, лесно можеш да забравиш, че си част от многообразното гъмжило на голям град, където престъплението присъства като постоянно дебнеща сянка. Но зад тези добре поддържани предни градини и красиво боядисани входни врати истината често можеше да бъде не по-малко отблъскваща, отколкото онази, която можеш да откриеш на някоя тясна уличка в централната част на града. Пола намали скоростта, за да оглежда номерата на къщите, после спря пред къща с островърхи стрехи, имитираща стила от епохата на Тюдорите, с павирана входна алея.