Дяволската стъпка [bg]

Притворила очи, Чифуне изпъна крака напред…

Някакъв силует подскочи на метър от водата.

— Мамка му! — ревна един глас, явно току-що разбуден. — Кой, по дяволите, си ти?

Чифуне се закиска.

— Казват, че било много опасно да се спи във ваната, Хюго — изчурулика тя. — Майка ти не те ли е предупреждавала?

Силуетът се хлъзна обратно във водата.

— Мама ми заръчваше да се пазя и от японки — изръмжа Фицдуейн. Последва дълга пауза. — Особено от такива, към които съм се привързал.

— Колко бързо забравят мъжете — тихо промълви Чифуне.

— Просто правим избор — отвърна Фицдуейн — и добър или лош, живеем с него, но не забравяме. Бяхме близки с теб и винаги ще бъдем близки. Това не може да се пресече като с нож само защото… — последните думи останаха неизречени.

Той се пресегна напред, целуна я по челото, ръцете й обвиха врата му и известно време двамата останаха прегърнати, без да помръднат. След това се раздалечиха.

Чифуне сведе глава в тъмното и се разплака. Фицдуейн я прегърна. След малко сълзите й спряха.

— Трябва да си тръгвам, Хюго — каза тя. — В противен случай Ога ще ме търси.

Засмя се. Чувстваше неимоверно облекчение. Тя се притисна до него и го целуна по устните. Съдбите ни се преплитат, помисли си тя. Ще бъда твоя сянка.

— Радвам се, че си тук, Чифуне — промълви Фицдуейн. За мен това означава повече, отколкото мога да изразя с думи. Когато ме изпълват съмнения, поглеждам към теб и си казвам: „Да, ще успеем.“

— Катлийн пак ще бъде сред нас — промълви тя простичко.

На сутринта Ога очакваше Чифуне да има уморен вид, да се храни малко и разсеяно, какъвто навик имаше напоследък. Вместо това от нея бликаше свежест и ядеше ненаситно. Той изпита огромно облекчение.

Ошима, каза си Ога, ще си имаш големи проблеми! Каквото и да е станало тази нощ, Танабу-сан отново е във форма.