Дяволската стъпка [bg]

— Локви кръв! — изтърси Джагър, но веднага след това вдигна длани извинително. — Не, майтап бе, момчета! Вътре открил доста голямо количество кетчуп, вкаран от ножа, снимка за паспорт, букви и цифри, неозначаващи нищо, и няколко имена, отделени едно от друго с тирета, като зад всяко имало въпросителен знак. Снимката и писанията били залепени от вътрешната страна на дискетата така, че тя пак можела да се върти. Било направено много прецизно, единственото, което можело да издаде нещо, било, че пластмасовата обшивка на дискетите от тази марка се заварява само на няколко места. Но след като била залепена отвсякъде, изглеждало, че шевът е цял. Вашият Патрисио Никанор е бил умен човек и си е падал малко нещо майстор.

— А имената чии са били? — попита Фицдуейн.

— Едгар Реймън… Едуард Ман… Джордж Бул — отвърна Джагър. — Първите две имена може би не означават нищо за вас.

Фицдуейн кимна.

— Наистина не означават.

— А третото? — попита Джагър.

Фицдуейн отново насочи поглед към увеличеното компютърно изображение и се облегна назад.

— Мислех си, че това е технология, която не води доникъде — промърмори той. — Идеята е добра, но по далекобойност отстъпва на ракетите.

— Повечето мислят точно така — каза Джагър. — Супероръдието е идея, родена от болен мозък. Е, нека ти кажа тогава, че повечето хора изцяло грешат.

— Откъде знаеш? — запита Фицдуейн.

— Ами, направихме си едно в Ливърмор — отвърна Джагър, загледан във Фицдуейн над очилата си — и макар че доста се майтапим с него… — той направи драматична пауза — работи без грешка.