Убийство в Ню Йорк [bg]

Когато накрая полицаите и Кони си отидоха, в апартамента настъпи тишина. Те се гледаха един друг и не знаеха как да започнат.

— Като в добрите стари времена — каза Клер.

Той протегна ръка и докосна врата й.

— Не е съвсем така. Собственият ти акцент е много по-чаровен. А имаш и това — той обърна ръката й, за да види пръстена й. — Когато всичко това свърши, ние ще тръгнем оттук нанякъде, където няма никакви спомени. Възможно по-далече от града.

— Би било прекрасно.

— Голяма къща край морето.

— Идеално.

— Утре ще поговоря с агента за недвижими имоти. Ще бъде нещо, което ще откъсне мислите ни от всичко това.

— Кристиан? — попита тя.

— Да?

— Има нещо, което трябва да знам.

— Какво е то?

— Влизал ли си някога в Некрополис?

Дълга пауза.

— Да — призна той. — Когато, ние бяхме със Стела… когато започнахме да се отдалечаваме, аз реших, че вероятно има някой друг. И започнах да влизам в нейния имейл. Шпионирах я, това бе така. — Той гледаше към пода. — Не се гордея с това, Клер. Но, знаеш ли, аз я обичах. Или мислех, че я обичам.