Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

— Колко искаш? — попита Енрон.

— Хиляда калаганос.

— Ще ти дам две хиляди. Тъкмо ще си спестя безпокойството пак да протегнеш ръка след ден-два.

Клюдж изглеждаше крайно изненадан. Йоланда също го гледаше като подплашена.

Енрон измъкна терминала си от чекмеджето, чукна с бутоните банковия номер на Клюдж и изпрати парите. Клюдж изломоти някаква благодарност и образът изчезна.

— Защо му даде толкова много? — попита Йоланда.

— Няма значение. Имам много пари. Бях готов да му дам пет хиляди.

— Не те уважават, ако ръсиш така парите си.

— Ще ме уважават, няма страшно. Клюдж и преди е работил за израелец.

— Откъде знаеш?

— Имаме архив. Да не мислиш, че не съм го проверил, преди да го наема?

Енрон смачка хавлията на топка, метна я напосоки и се зае да избира вечерен костюм.

— Готова ли си да излезем да вечеряме? — попита той.

— Почти.

— Добре. Докато се обличам, обади се на Фаркас в хотела му. Кажи му, че излизаме да хапнем, и му предложи да дойде с нас.

— Защо е нужно?

— За да разбера дали знае нещо за плана за свалянето на генералисимуса. И дали може да ми каже къде е Давидов.

— Не е ли по-добре първо да говориш с Давидов, преди да задаваш на Фаркас всички тези въпроси? — попита Йоланда.

— Само предполагаш, че Фаркас е замесен. Но ако не е, ще научи от теб и така „Киоцера“ ще узнае неща, които ще е по-добре да не знае.

Енрон я погледна с възхищение. Лицето му разцъфна в усмивка.

— Този път си напълно права.

— Виждаш ли? Все пак не съм чак такава глупачка, нали?

— Изглежда, съм те подценил.

— Просто не ти се вярва, че жена, която е добра в леглото, може и да мисли.

— Напротив. Винаги съм смятал, че интелигентните жени са добри партньорки в леглото. Но когато една жена е прекалено красива, понякога пропускам да забележа интелигентността й.

Йоланда засия от удоволствие. Сякаш с този косвен комплимент беше задраскал всички неприятни неща, които й беше казал досега.

„Наистина е много глупава“ — помисли си Енрон. Все пак имаше право, че трябва да внимава с Фаркас.

— Цялата работа е — продължи той, — че времето се изнизва, а ние все още не сме успели да открием твоите приятелчета. Може би ще трябва да преслушам и Фаркас. Това, което каза, е вярно, но съществува възможност и аз да науча нещо от него. Обади му се. Покани го да вечеряме заедно или да обядваме утре.

Когато Йоланда тръгна към бюрото, светлинният сигнал на телефона отново проблесна. Тя погледна Енрон въпросително.

— Обади се — каза той.

Беше пак Клюдж.

— Напипах този ваш Давидов. Сменил е хотела, но все още е тук. И четиримата. Спица Б, резиденция „Сан Томас“, град Сантяго.

— Тук всички хотели ли са кръстени на светци?

— Повечето. Генералисимусът е много религиозен.

— Да. Така и предполагах. Нашият човек сменил ли е името си?

— Все още е Дъдли Рейнолдс. В паспортите на другите трима пише Джеймс Кларк, Фил Круз и Том Барет.