![Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/5/7/znoj-v-polunoshch-hot-sky-at-midnight-bg-download.jpg)
Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Дамян Яков“
- ISBN: 954-527-085-3
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]». Краткое содержание книги:
Робърт Силвърбърг изгражда един смайващо правдоподобен свят — толкова осезаем, че изглежда единствено възможният. Човекът е все така отдаден на вечените си житейски проблеми — любов, ревност, професионална кариера, секс, пари, приятелство. Но Земята е друга, космосът е постижим, генното инженерство скоро ще предостави ключа към световното господство на една от двете мегакорпорации в Слъчевата система. Алтернативи има, но изборът е страхотно труден, защото е въпрос на морал…
— Погледни натам — повтори Хичкок.
— Включи двигателите — нареди Карпинтър. — Да се махаме от това проклето място.
Хичкок го погледна втренчено, сякаш не вярваше на ушите си.
— Наистина ли, капитане? Ще го направиш ли?
— Можеш да бъдеш напълно сигурен.
— Мамка му — процеди Хичкок. — Този проклет, шибан свят.
— Действай. Включи двигателите.
— Наистина ли ще изоставиш три претъпкани с хора лодки до един потъващ кораб?
— Да. Позна.
Карпинтър усети, че главата му ще се пръсне. „Не мисли — повтаряше си той. — Не мисли за нищо. Просто го направи.“
— Ще включиш ли най-после двигателите?
— Това вече не се трае — каза тихо Хичкок и тежко поклати глава. — Не се трае, мамицата му.
Измуча като ранен бивол и пристъпи тромаво към Карпинтър с отпуснати ръце. Гледаше го с присвити очи, а лицето му имаше напрегнат израз. Огромното му тяло се надвеси над Карпинтър и от гърлото му се разнесоха тежки хрипове. Сякаш самият айсберг се изпречи насреща му.
„По дяволите — изтръпна Карпинтър. — Ето го. Ето го и моя метеж.“
Боботейки нещо, Хичкок сви ръце в юмруци. Карпинтър изпита смесено чувство на гняв и уплаха и без да се замисля, удари възрастния мъж с всичка сила по устата. Главата му рязко се отметна и той политна към перилата. Опря се върху тях и отскочи. За малко да загуби равновесие, но все пак успя да се задържи на краката си. От устата му изскочи нещо като стенание, което напомняше по-скоро грухтене. Върху бялата му брада проблесна кървава капка.
За момент Хичкок го погледна като замаян. След това фокусира погледа си и в очите му се появи изумление.
— Нямаше да те ударя, капитане — замига той потресен. — Никой не си позволява да удари капитана. Никога. Знаеш го, капитане.
— Казах ти да включиш двигателите.
— Ти ме удари, капитане. По дяволите, защо ме удари?
— Тръгна срещу мен, не беше ли така?
Хичкок го гледаше с кръвясали очи, които грееха върху потъмнялото му от защитния серум лице.
— Помисли, че ще те нападна? О, капитане! О, господи! Исусе Христе!
Поклати глава и обърса кръвта от бузата си. Карпинтър видя, че кърви и кокалчето на юмрука му — беше попаднал на зъб. Хичкок продължаваше да го гледа втренчено, сякаш виждаше току-що излязъл от гората тиранозавър. Постепенно изразът на изумление премина в нещо като печал. Или може би съжаление? „Това би било още по-лошо — помисли си Карпинтър. — Много по-лошо.“
— Капитане… — понечи да каже с пресипнал глас Хичкок.
— Не казвай нищо. Просто върви и включи двигателите.
— Да. Добре, шефе.
И той се затътри нататък, докато разтриваше устната си.
— Каски получава сигнал SOS — викна някъде отгоре Ренет.
— Няма начин! — изкряска гневно Карпинтър. — Нищо не можем да направим.
— Какво?
— Няма абсолютно никакво място за тях — отряза като с нож той. — Няма начин. Толкоз.
Вдигна отново далекогледа и го насочи към приближаващите към тях лодки. Движеха се с голяма скорост, но бурният океан им пречеше. Извърна поглед, преди да различи лицата. Разискрен като пожар, айсбергът продължаваше да се клатушка. Представи си препускащите над континента там някъде на изток горещи ветрове, пресушили и последната капчица влага. Изпита истински срам. Почувства се, сякаш се връщаше в ада след кратка морска почивка. Нямаше къде другаде да отидат. И независимо дали това му харесваше или не, щеше да остави тези хора зад гърба си сред вълните.
Налагаше се понякога да вземаш гадни решения, щом обстоятелствата те принуждават. Нямаше друг начин. Животът беше труден, понякога направо отвратителен. Така че се налагаше да вземаш гадни решения.
Обърна се. Наката, Ренет и Каски го гледаха вторачено, само Хичкок се занимаваше с двигателите на мостика.
— Това никога не се е случвало — каза Карпинтър. Полазиха го тръпки. Опита се да преодолее неприятното усещане. — Абсолютно нищо. Никого не сме виждали тук. Абсолютно никого. Разбрахме ли се? Това никога не се е случвало.
Те кимнаха един по един.
Под тях нещо потрепера, когато малката смесителна сфера в двигателното помещение, която напомняше миниатюрно слънце, заработи на пълна мощност. Двигателите изстенаха и заработиха на максимум. Корабът потегли, напускайки зоната на тъмната вода по посока на по-светлосините водни пространства пред тях. Носеха се с максимална скорост все по на изток и по на изток, сякаш се опитваха да изпреварят самото време, за да стигнат, преди товарът им да се е разтопил. Беше вече следобед. Истинското слънце обгаряше гърбовете им с безумна ярост, докато се оттегляше на запад. Поне в това отношение имаха късмет — слънцето бързаше да се скрие някъде зад тях.