Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

— Как е да се чукаш със слепец?

— Марти…

— Моля те. Не сме деца. Доведе го тук, в стаята има легло и врата, която се заключва, така че мога да си представя какво се е случило. Нали тъкмо такава беше идеята? Да го доведеш под предлог да му свалиш мерките и да си легнете?

— Това не беше само предлог — каза разпалено Йоланда. Беше седнала до прозореца с гръб към величествената гледка от проблясващи звезди и планети, на чийто фон профучаваха L–5 светове. — Аз наистина му свалих мерките. Имам сериозно намерение да го извая. Ето виж… виж… — посочи тя малка купчинка с информационни кубчета. — Всички мерки са тук.

— Каза ли ти как му изглеждаш? За него всичко е геометрия, разбираш ли? Много странна геометрия.

— Каза, че съм красива.

— Да. По този въпрос няма две мнения. Веднъж ми разказа как вижда една наша позната и никога няма да забравя това. Беше при предишната ни среща на конференцията в Каракас относно извличането на молибден и берилий от морската вода. Жената беше от Перу или от Чили, или нещо подобно и всъщност малко приличаше на теб, беше едра като крава тук горе, с една дума, огромна жена, не точно дебела, но добре обзаведена и изключително…

— Това не ме интересува, Марти.

— Бяхме седнали край басейна, Фаркас и аз, и тя се измъкна от водата като някаква Афродита, нали си представяш? Много пищна Афродита, Рубенсова. С ей такива гърди, а ръцете й дебели като бедра и бедрата й още по-дебели, но всичко идеално изваяно в съвършени пропорции, просто голямо. Почти като теб. И аз му казах нещо, нещо по повод тялото й, тъй като за момент бях забравил, че е безок, а той се засмя и каза: „За мен тя е нещо съвсем различно.“ Доколкото си спомням, приличаше му на три варела, опасани от пламтяща корда. Или може би пет варела. Но за него гледката беше много красива. За него всеки човек изглежда съвършено различно, разбираш ли, абсолютно индивидуална форма. Информацията, която му предоставят неговите сетива, е съвсем различна от нашата информация. Радвам се, че те намира красива — усмихна се Енрон. — Ти наистина си. Почти колкото жената в Каракас. А в леглото си великолепна. И той сигурно го е разбрал.

— А знаеш ли ти на какво ми приличаш в този момент? — попита Йоланда. — На вълк. На дребен мършав вълк със зелени очи и озъбена муцуна.

— Искаш ли да ме изваеш? Ето — свали и моите мерки. Веднага! — започна да смъква колана си той.

— Това е пошло, Марти. Не мога да търпя ревниви мъже. Ако не искаше да лягам с него, защо сам ме набута в ръцете му?

— Защото исках да се добера до известна информация. И това беше най-ефикасният начин. Сигурно си го разбрала?

— Предполагам, че съм, като се замисля сега — изгледа го гневно тя. — Но ти дали разбираш, че никога не бих го направила, ако не го бях харесала? Аз не съм кукла, Марти, която можеш да пробутваш на този или онзи. Или някаква стръв. Исках да спя с него. И го направих. И съм доволна, че го направих! Беше страхотно.