Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
Имаха попътен вятър, нямаше бури, капитанът си разбираше от работата и не срещнаха никакви пирати през тези единадесет дни. Ани не можеше да повярва на късмета си и вече се надяваше, че беше изпила докрай горчивата чаша и оттук нататък всичко ще върви като по мед и масло.
Вечерта те пристигнаха на познатия кей и пренощуваха в същата странноприемница, където бе спала на отиване преди осем години. Никой не я позна. Тук минаваха толкова много пътешественици, а и тя се беше променила много през това време. Тогава беше жена на двадесет и пет години, а сега принадлежеше към средното поколение. Годините все пак се бяха отразили на хубостта и здравето й.
Но Ани не се тревожеше от това. Щеше да захвърли това тяло като непотребна вещ и да се върне в земното си тяло. То не беше по-младо и здраво от сегашното, но този път тя се зарадва на тази скорошна смяна. Мислите й бързаха напред към Земята, към нейното семейство и ежедневните грижи.
Сутринта те се присъединих към кервана, готов да се отправи към Главния град. Пропътуваха спокойно първия ден. На два пъти видяха агатор и Ани попита Лони за тях. Тя й обясни, че сатарианите умеели да добиват горивото от ригози и да строят агатори в цеха. Използвали и стари части. Но не можели да произвеждат сами оранжевия кристал и все повече агатори излизали от строя. Никой не бе разбрал от какъв материал е направен. Никой не беше виждал такива кристали в планините. Да притежаваш агатор сега беше още по-голяма привилегия, отколкото по време на Императора.
Вечерта пренощуваха в крайпътно ханче и на сутринта продължиха. Колкото повече доближаваха града, толкова повече спомените на Ани се разминаваха с това, което виждаше. Нивите не бяха орани, а обрасли с плевели. Горичките бяха оредели от сеч и от пожари. Покрай пътя бяха изникнали малки бедни селца, по-скоро приюти за бездомни. Къщурките бяха направени от всевъзможни материали. Бяха изкопани и доста землянки.
Ани попита какво е станало тук през последните осем години. Лони разказа, че голяма част от жителите на Големия град вече не намираха препитание в него, а освен това земетресението преди четири години било разрушило много къщи в града.
Когато чу за земетресението, Ани помисли за космическия си кораб. Учудваше се, че не чу никакви приказки за тази чужда машина, която така и не успя да скрие като трябва. Тогава тя мислеше, че няма да се забави повече от няколко дни и не обърна достатъчно внимание на това.
Все някой трябваше да е открил необичайната машина толкова близо до Главния град. Тя внимателно подпита Лони:
— А не си ли чула нещо за някаква странна машина до едно езеро сред черните хълмове?
— Странна машина ли? Не, никога не съм чувала.
Ани се разтревожи от този необясним факт. Какво ли бе станало с кораба? Нямаше смисъл да напряга ума си сега, щеше да разбере, когато стигнеше мястото на кацането.
Те продължиха да вървят и Ани скоро забеляза стените на града. Бяха срутени тук-там, явно вследствие земетресението. Трябва да е било доста силно. Ани реши да преспи в града й да тръгне на сутринта към черните хълмове.
Минавайки западната порта, Ани остана учудена от голямата разлика между спомените и действителността. Навсякъде разрушения и мръсотия. Хората се движеха с наведени глави, облечени в дрипи. На площада зад портата вече ги нямаше търговците, складовете бяха разбити или превърнати в жилища.
Накрая те намериха малка мръсна странноприемница и се настаниха в нея. Продължиха към центъра на следващото утро и стигнаха на обяд. Момичето я покани в двореца, но Ани отказа и само поръча да предаде много поздрави на Ринес. Сигурна беше, че я помни още. Бяха прекарали много време заедно с Лони и се разделиха със сълзи на очи.
Ани продължи на изток, пресичайки за пръв път големия град изцяло пеша. Чак на втория ден вечерта стигна градската стена. Успя да уговори една жена от близка къща да я приюти срещу заплащане и дори получи паница топла храна.
Събуди се рано, излезе с надежда да намери нещо за закуска и се запъти към източната портата. Нямаше ги вече сладкарите в този ранен час, както едно време. Купи си малко хляб и засити глада си с него. Вече не я беше грижа за храната, след няколко часа щеше да стигне космическия кораб, а в него имаше достатъчно за ядене.
Виждаше хълмовете в далечината и се отправи към тях през неразораното поле. След три часа усилено ходене тя стигна първия, изкачи се на него и потърси с поглед езерото, близо до което беше оставила кораба. Областта бе блатиста и ненаселена. Имаше поне три езера и Ани се ядоса, че не се бе огледала както трябва, когато пристигна тук преди осем години. Набеляза си някакъв път между хълмовете, така че да обиколи и трите езера.