Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Виж там, пред втория шлюз на форта! — викна му изведнъж.
ТремалНаик погледна в указаната посока и видя пред шлюза, свързан с рововете на форта, една фрегата с издължена форма, но тъй много натоварена, че кърмата й наполовина газеше във водата. Гъст дим, примесен с искри, излизаше от комина й, образувайки огромен чадър над нея. При първите утринни зари на палубата й личаха множество войници и моряци да търкалят бурета и сандъци, да издърпват въжетата, вече откачени от брега, а други навиваха макарата на котвата. Още от пръв поглед се разбираше, че корабът се готвеше да отплува.
ТремалНаик нададе вик на ранен звяр.
— Ще ми избяга!… Бързо, или всичко е загубено!… Факирът направи гневно движение, после се отпусна на пейката.
— Твърде късно!… Суйодхана е загубен!… — мълвеше.
239
Шестимата тхуги удвоиха усилията си и лодката се понесе над водата.
— Бързо!… Бързо!… — викаше ТремалНаик извън себе си.
— Излишно е — каза неочаквано старият тхуг и отпусна кормилото.
Фрегатата в този момент напускаше кея и величествено навлизаше в реката, бълвайки дим. Гребците на лодката, капнали от дългото гребане, също отпуснаха веслата и загледаха със зъл поглед кораба, който минаваше съвсем близо до тях. Изведнъж те видяха ТремалНаик да се хвърля към една пушка, оставена на пейката на кърмата, да я зарежда и насочва към кораба. На командния мостик се бе появил човек, когото ловецът от Черната джунгла бе познал веднага.
— Той е!… Капитанът! — извика с пресипнал глас.
Вече се канеше да стреля, когато факирът му издърпа грубо оръжието.
— Що за глупост! — каза му. — Всички ли искаш да загинем? ТремалНаик се обърна към него със свити пестници и пламнали очи.
— Не го ли видя? — каза.
— Видях го — отговори Нимпор спокойно.
— Щях да го убия.
— А ако не беше улучил? — попита факирът. — Сега всичко щеше да е загубено.
— Вярно — промълви ТремалНаик.
— Затова пък сега още имаш възможност да спасиш братята си в Раймангал — продължи старият факир. — Забрави ли Хидер? Той ни чака на „Девоншайр“.
ТремалНаик не отговори, изглеждаше посърнал.
— Към брега! — заповяда Нимпор.
Лодката обърна на борт и пое бавно срещу течението, като се насочи към кея. Вече се канеше дЪ спре на едно място, посочено от факира, когато един моряк, скрит дотогава зад купчина от сандъци и бъчви, се стрелна към брега и извика:
— Бързо, слизайте!
Беше Хидер, квартирмайсторът на „Девоншайр“. При този глас ТремалНаик веднага се изправи и с тигров скок скочи на стъпалата на кея.
— Замина! — викна в лицето му.
— Знам — отговори Хидер.
— Но твоята канонерка също трябва да замине, нали?
— Да, довечера, в полунощ.
— Тогава все още имаме време.
— Какво искаш да кажеш? — попита Учуден квартирмайсторът.
— Че можем да настигнем „Корнуел“.
— Как.
— С „Девоншайр“ — отвърна ТремалНаик с решителен тон. Хидер го изгледа без да отговори. Помисли си, че събеседникът му е полудял.
— Разбра ли ме? — попита настойчиво ловецът от Черната джунгла.
— Не, заклевам се.
— Не е ли твоята канонерка по-бърза от фрегатата?
— Така е.
— Тогава ще настигнем кораба на капитана и ще го потопим.
— Да потопим фрегатата? Чуваш ли се?
— Смяташ, че е невъзможно?
— Поне крайно трудно, а и не аз командувам „Девоншайр“. Ако опитам подобно нещо, комендантът би ме оковал.
— Това няма да се случи, имам план. Колко сподвижници имаме на борда на канонерката?
— Шестима сме.
— А колко наброява целият екипаж?
— Тридесет и двама.
— Трябва да качим още десет сподвижници.
— Невъзможно е!
— Всичко е възможно, когато човек го желае — каза факирът, който бе присъствувал на разговора.
— Кажете ми как да ги кача и ще се подчиня — рече Хидер. — Готов съм да опитам всичко, за да спася братята си в Раймангал.
— Какво товари сега „Девоншайр“ — попита ТремалНаик.
Тук липсва текст — един лист. Дефект на издателството.
XIX. Англичани и удушвачи
— Всички са готови. При първия сигнал ще се нахвърлят срещу англичаните.
— Трябва да действуваме предпазливо. Тези хора са способни да възпламенят барута и да вдигнат във въздуха приятели и неприятели.
— Кога ще нанесем удара?
— Тази нощ, след като дам опиващо питие на капитана.
— Какво да правим междувременно?
— Ще пратиш двама души да завземат пирамидите с оръжието, после ще чакаш в машинното отделение с двамата огняри. Ще имаме нужда от твоята ловкост.