Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
Големите съдове с мляко вече вряха, когато шествието, водено от Нимпор, стигна пред пагодата. Състоеше се от около петстотин души пъстра тълпа. Първо се задаваха две редици нартаки, тоест танцувачки от пагодите — красиви момичета, отрупани с огърлици и гривни от злато и сребро и вплетени цветя с косите; после идваха свирачите, които отчаяно надуваха флейти, наречени банзи, които вместо в устата индийците поставят в носа си. Не липсваха и свирачи на барабани и големите тъпани хаук, украсени с конски опашки и пера и които изваждат само за религиозните празненства.
Почти тичайки, тълпата се насочи с викове към пагодата, като тласкаше напред кравите, за които бе запазено млякото с ориз. Пред стълбището се образува широк полукръг от хора, които принудиха Бхарата и хората му да отстъпят. При знак от факира Нимпор танцувачките се втурнаха в празното пространство и докато оркестърът удвои шума си, започнаха танците си на светлината на безброй факли, запалени от факирите. Нимпор ги изчака да свършат и докато факирите водеха кравите пред котлите с мляко и ориз, изкачи се по стълбите на храма и спря до брамина, който стоеше изправен пред вратата.
— Свещенико на Брама — каза му с поклон, — смиреният факир се обръща към теб, за да получи разрешение да изнесе в процесия статуята на Вишну, която ти почиташ в пагодата си. Всички факири, които ме последваха, желаят да я благословят в свещените води на Ганг.
— Факирите са свети хора — каза браминът, — и ако това е желанието им, да влязат в пагодата и отнесат до брега на реката статуята на божеството.
— Не — каза един глас край тях. — Никой няма да влезе в пагодата, освен брамина.
Факирът се извърна и видя пред себе си Бхарата.
— Кой си ти? — попита го.
— Виждаш, сержант от сипаите.
— Да, вярно, един индиец, който е продал услугите си на подтисниците на Индия! — каза Нимпор с ирония.
— Внимавай, факире! Езикът ти е много остър.
Нимпор се обърна и като показа тълпата на сержанта, изпълнила площада пред пагодата, каза със заплашителен глас:
— Виж!… Почти всички са факири, а ти знаеш, че не се страхуват от смъртта! Ако им забраниш да влязат в пагодата, ще освирепеят като тигри. Никой няма право да пречи на религиозните ни церемонии, нито англичаните, и няма да търпим твоите сипаи да попречат на празника ни. А ако искаш, преброй нашите вярващи: те са петстотин, а ти едва имаш дванадесетина души.
Бхарата счете за разумно да не отговори. Знаеше, че факирите няма да отстъпят пред дванадесет пушки и хората няма дълго да издържат на напора на толкова фанатици. Махна презрително и се оттегли от другата страна на стълбите.
Нимпор бе готов да се възползува от това отстъпление. Вдигна здравата си ръка и веднага двадесет факири изкачиха стълбите и влязоха в пагодата. Бяха здравеняци, въоръжени с железни прътове, които всеки момент можеха да се превърнат в оръжие против сержанта и сипаите му, ако се опитаха да попречат на намеренията им. Статуята на божеството бе повдигната и изкарана на открито. Останалите навън факири поздравиха появата на превъплъщението на Вишну с оглушителни викове, а през същото време свирачите надуваха до бога инструментите си и удряха бясно по тъпаните. Танцувачките също подхванаха танците си.
— Напред! — изкомандва Нимпор с властен глас.
Като поддържаха огромното бронзово животно на прътовете си. двадесетте факири слязоха по стълбите и се запътиха към брега на Ганг, предвождани от танцувачките, свирачите, змиеукротителите и шумната тълпа.
Понеже не можеха да предположат, че в корема на статуята се крият двамата им врагове, Бхарата и сипаите не напуснаха района на пагодата, убедени че браминът ги крие в някакво подземие.
Щастлив от успеха на плана си, Нимпор поведе тълпата към един обрасъл с тръстики край на брега. С енергичен жест заповяда на танцувачките и свирачите да спрат на петдесет крачки от свещената река, после остави да продължат само двадесетте доверени носачи до мястото, обрасло с тръстики и широки лотосови листа. Божеството бе поставено в плитчината така, че водите да мият само основата му, после Нимпор бързо затърси бутона, който отваря вратичката. Междувременно двадесетте факира бяха образували кръг около статуята, за да прикрият всяко действие на Нимпор. След няколко секунди вратичката отскочи.
— Бързо излизайте! — каза светият факир. ТремалНаик и тхугът, притеснени докрай в неудобния си затвор, бързо се измъкнаха и скочиха между тръстиките.
— Върнете се в пагодата — каза Нимпор на факирите. — Божеството вече бе целунато от свещените вълни на реката.