Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Как?
— Това не знам, но ми е дал нареждане да осветя храма и да се подготвя да приема някакво шествие за празника на кравите. Вчера във всички къщи на индийския град са чествували първия ден на този празник. Струва ми се, че вече предугаждам плана на вашия факир — каза браминът.
— Какво по-точно?
— Да ви изведе оттук заедно с божеството, което ще облеят с водите на Ганг.
— Знае ли Нимпор, че се намираме в божеството?
— Момчето му е казало.
— Сигурно вече е късно — каза старият тхуг.
— Слънцето залязва.
— А сипаите?
Още са отвън, но ще ги излъжем — отвърна свещеникът.
— А няма ли да попречат на празненството?
— Нека дръзнат, ако смеят. Никой, дори английските власти не могат да ни попречат да чествуваме празниците си. Отивам на кубето да следя за пристигането на факира и последователите му.
Слънцето вече се потапяше в океан от огън и последните му зари възпламениха свещените води на Ганг и безбройните пагоди, издигащи се сред гъстата зеленина. Ята от марабу, зловещите птици, които дебнат пътя на труповете, поели към рая на своите божества, гарвани, щъркели и патици се виеха в бистрия въздух. А по реката грациозно се плъзгаха всякакви лодки, от които се издигаха монотонните напеви на техните гребци.
След като остана дълго да гледа към реката и близките оризища, натежали от плод, браминът спря погледа си към няколко колиби, наполовина скрити от гъстия ред палмови дървета. Дълга черна ивица от хора се виеше между тях и бавно приближаваше. От високо приличаше на колона от мравки. „Те са“ — рече си браминът. Не измина много време и от далечината се разнесе глъчка. Чуваха се човешки викове, смесени с високите звуци на тамтам, барабаните и тръбите. „Идват“ — зарадва се браминът. Наведе се от парапета на кубето и погледна към сипаите. Те също бяха чули далечния шум, напуснали бяха набързо стъкмените навеси от клони и бързо се бяха въоръжили, очакващи всякаква изненада.
— Време е да призова вярващите — прошепна браминът. Качи се на едно от четирите кубета и с дървен чук, обвит в гьон, почна да удря с все сила по един огромен, металически гонг.
Звучният диск издаде силен звън, които разсече тишината наоколо и отекна в близките горички и оризища. Браминът продължи да удря, докато видя да прииждат индийци от близкото село, затулено сред палмовите гори, после слезе в пагодата и отвори вратата.
Придружен от двама сипаи, Бхарата вече беше на стълбите.
— Какво става? — попита той брамина.
— Приготовляваме се да чествуваме празника на кравите — отвърна свещеникът. — Не чуваш ли мученето им?
— Много хора ли ще влязат в пагодата?
— Сигурно.
— Това няма да позволя.
Браминът скръсти ръце на гърдите си и като изгледа сержанта с полузатворени очи, му каза със спокоен глас:
— Откога сипаите и правителството, което им плаща, си позволяват да пречат на церемониите на индусите?
— В пагодата се крият двама души и могат да се измъкнат помежду тълпата — отвърна Бхарата.
— Потърси ги преди верните последователи на Вишну да са тук.
— Не знам къде да ги търся.
— Нито аз.
После, без да обръща внимание на сержанта, се обърна към селяните, повикани от гонга.
— Запалете празничния огън! — каза им.
— Няма да позволя на тези хора да навлязат в пагодата — каза Бхарата.
— Опитай се — отговори браминът, обърна се и се прибра в храма.
Междувременно селяните бяха запалили голям огън в началото на стълбите и се бяха върнали в колибите си да вземат тигани, ориз и мляко, за да приготвят празничната трапеза.
Тази церемония се спазва най-строго от индусите и трае два дни. През първия ден празникът се чествува в къщи. Поставят се да врят тигани с мляко и ориз и от начина, по който кашата ври, се правят предсказания. Но преди това още огнището бива пречистено с кравешки тор. След сваряването си оризът се раздава на членовете на семейството и на всички ония, които са присъствували. Вторият ден пък се казва празник на кравите, животни, които се считат за свещени, и се извършва на открито. Взимат се няколко животни, на които позлатяват рогата, после ги водят на процесия из нивите, като пред тях и зад тях върви многолюдие от свирачи, факири, змиеукротители, баядерки и свещеници, на които се раздава ориз с мляко пред пагодите.
След като нахранят кравите, заколват едно животно, независимо дали е кон, вол, тигър или обикновен плъх, но след като са го пуснали на свобода, за да видят каква посока ще поеме и от това да направят пророкувания. По време на церемонията и свещениците правят предсказания за бъдещи събития, а другите участници си разменят подаръци и пожелания за празника.