Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))

През юли 1981 г. група студенти от Шанхайския университет наблюдавала неизвестен обект, който се разделил отначало на две, а после на три и четири части, след което две от частите изчезнали, а две останали и увиснали една над друга. След това двете изчезнали части отново се появили, приближили се една към друга и се слели в един обект, който след известно време отново се разделил на две части.

Разделяне и сливане на летящи обекти е отбелязано също през 1952 г. в Мон дьо Марсан във франция и през 1980 г. североизточно от Лондон. Наблюдавани са също така и по-сложни комбинирани превръщания и метаморфози на НЛО над територията на САЩ и Русия.

Изменението на формата на НЛО би могло да бъде обяснено чрез процеса на постепенна и локално модулирана „Ф-Т“-трансформация на полето около тези апарати. При този физичен процес синхротронното възбуждане на полето вероятно се управлява и модулира чрез трансфазерна матрица избирателно. По този начин, ако примерно действителният корпус на НЛО е с форма на кълбо, то би могло само част от масата на това кълбо в определени сектори по него да се прехвърли локално от нашето „ф“-пространство в разгледаното вече „Т“-октавно пространство. Тогава избраните зони и участъци по кълбовидния апарат биха станали невидими за наблюдател в „Ф“-пространството.

Предполагаемото обяснение на тази трансформация в невидимост е вече дадена чрез физичните процеси, описани при разглеждането на невидимите НЛО. Ако „ф-Т“-трансформацията се локализира и обхване само горния и долния сектор на кълбовидния апарат, то последният видимо би се трансформирал в дисковиден обект с овални краища. Разбира се, при достатъчно избирателно и скоростно управление на посочените процеси избраният като пример кълбовиден апарат би могъл да се трансформира в произволна форма.

По-специално възможно обяснение изискват наблюдаваните случаи на разделяне на един примерно дисковиден обект на два обекта, при това със същата големина и форма като първоначалния.

При тези случаи на саморепликиране на обекти може би се извършва прехвърляне на целия апарат, а не на отделни части от него през други „Т“- и „Д“-пространства в същото „ф“-пространство. При това прехвърляният кораб вероятно не остава в съответните октавни пространства, а в първоначалното „ф“-пространство, но в друго минало много близко време. При това прехвърляне вероятно задължително става преминаване през допълнителното „Д“-пространство. При този процес скоростта на синхротронното възбуждане на полето около апарата би била различна от предходния процес на „ф-Т“-трансформация.

Съгласно тази хипотеза скокът в миналото в случая би бил с кратка продължителност. Толкова кратка, че законът за причинно-следствената връзка би могъл да се заобиколи чрез локален дефект на хронологичното време.

За да поясним казаното, нека разгледаме летателен апарат, който в продължение на петнадесет минути се придвижва с много малка скорост в небето. Нека в края на избрания времеви интервал от 15 минути, въпросният апарат е в състояние да се върне в своето собствено минало от началото на 15-минутния интервал чрез процес, който допълнително ще бъде описан при разглеждането на предполагаемите възможности на хроналния двигател на НЛО. Нека при този скок в миналото време апаратът е в състояние пространствено да се отмести примерно на един диаметър разстояние от предишното си локално положение в избраното минало време. В такъв случай в това време биха се наблюдавали два почти еднакви апарата, при това разположени един до друг, с еднакви по състав екипажи, но също с различно вътрешно разположение в апаратите. Разликите между двата апарата ще се дължат на факта, че единият от тях ще е пристигнал от близкото 15-минутно бъдеще и ще е натрупал някои локални изменения, които няма да бъдат неутрализирани при връщането в миналото.