Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))

Траекторията на движение е невидима както за човешкото око, така и за най-съвършените телескопи, създадени до момента. Работата по създаването на тахитронни темпорални телескопи, можещи да регистрират подобно трасе на полет, е все още в начална фаза и тяхната чувствителност е твърде ниска. Съществуват предположения, че траекторията на полета на извънземните кораби, които ни посещават, представлява крива начупена линия, съставена от малки прави участъци. Всеки прав участък от пътя представлява единичен енергетичен скок в тахионното пространство, където времето и другите параметри на нашето реално пространство се превръщат в комплексни величини. Мощността, развивана при такъв скок от хроналния гравитационно-електромагнитен двигател на НЛО, може би е огромна и би се измервала в гигавати по нашите мащаби. Скоростта на НЛО при тези преходи вероятно превишава седемнадесет хиляди пъти скоростта на светлината. Трасето на полета по всяка вероятност предварително е изчислено от транспютер#, за да се избегне преминаването през плътни образувания, като планети, звезди, комети и астероиди. За човешкия наблюдател остават видими само началната и крайната фаза на полета на НЛО през времето и пространството.

При максимална скорост от порядъка на седемнадесет хиляди пъти по-голяма от скоростта на светлината във вакуум космическият кораб, използващ „Т“-носители за независим страничен наблюдател, вероятно би изглеждал като поток от неутрино.

В зависимост от масата на космическия кораб и енергията на възбуждане при прехода в пространството енергията на този неутринен поток може да се движи в различни граници. Тази енергия за отделните неутринни кванти е малка. За подобен енергетичен интервал плътни образувания като нашата планета биха били напълно прозрачни. Тоест космически кораб, движещ се със скорост в рамките на седемнадесет хиляди пъти C0, би могъл да премине през центъра на Земята, без да бъде забелязан и да бъде възприет като неутринен поток, тъй като масата му би била изцяло прехвърлена в „Т“-пространството.

Като се има предвид, че в кубичен сантиметър в далечния Космос се съдържат около от 300 до 400 частици от реликтовото космологично неутрино, че слънчевото електронно неутрино има енергетичен спектър от 30 електронволта до 14 мегаелектронволта# и че галактичното електронно неутрино има максимум в диапазона 10–15 мегаелектронволта, се вижда колко трудно и почти невъзможно е да бъде открито преминаването на подобен кораб.

Що се отнася до галактичните високоенергийни неутринни потоци с енергия от 1 тераелектронволта до 10 милиарда тераелектронволта, дължащи се на избухвания на свръхнови звезди, земното кълбо е напълно непрозрачно. Тази непрозрачност се дължи на факта, че от мюонното неутрино се образуват мюонни потоци, които се поглъщат чрез нови вторични реакции от нашата планета. При първоначалното преобразуване е характерно, че мюонните потоци запазват посоката на първоначалния неутринен поток при енергии над 100 гигаелектронволта.