Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Все пак следата на космическия кораб, движещ се с огромна надсветлинна скорост, би представлявала в нашето пространство поток от неутрино, в който отделните видове неутринни кванти ще са в строго определено съотношение.
Досега са известни на науката три вида неутрино — електронно, мюонно и тау, и съответно три вида антинеутрино, или общо шест вида. Съществуват предположения, че броят на неутринните кванти е значително по-голям, но регистрирането им засега е невъзможно. Все пак какви са възможностите да се регистрира неутринен поток с определени качествени характеристики.
С ускорителя на частици „фермилаб“ досега са направени експерименти за комуникации чрез неутрино през центъра на Земята за връзка с подводница, разположена на противоположната страна.
Огромният ускорител за елементарни частици „фермилаб“ е съставен от няколко малки ускорителя, които за секунди създават енергия от 400 гигаелектронволта при честота 53 МХц. Средният брой на протоните, излъчени в един импулс на ускорителя, е около 10000 милиарда. Всеки импулс е с мощност около 640 кВт. Лъчът на импулса се насочва към неутринния преобразувател с широчина 396 метра и дължина 793 метра, представляващ алуминиев прът с тегло 20 тона. Лъчът от протони се сблъсква с атомите на алуминия и незабавно освобождава близо един трилион неутринни кванти. Всеки импулс от неутрино с такава енергия създава средно 25 стълкновения на час за всеки милион тона вода на разстояние 960 км от ускорителя.
Широкият 0,90 метра при отвърстието на „фермилаб“ лъч от неутрино се разширява до 900 метра на разстояние 960 км и до 12 км на разстояние 12600 км.
Водният резервоар-уловител в атомната подводница при разстояние 12600 км има вместимост 38 кубически метра (4 по 3 по 3,2 метра). Безкрайно слабите блясъци синя светлина, получени, когато неутриното се сблъска с водните молекули, се излъчват по дължината на 41-градусов конус от мюони, който се движи пред неутриното. Тези сини проблясъци се улавят и усилват от няколко хиляди фотоелектронни умножители и структури със зарядно пренасяне.
Действителният лъч от протони на ускорителя „фермилаб“ е с продължителност само една секунда, останалите седем секунди са времето, за което ускорителят повишава мощността си до 1 тераелектронволта.
На теория всеки от горепосочените лъчи от неутрино може да създаде 53 милиона стълкновения. Дори и сега ускорителят „Фермилаб“ може да освободи 1116 бита информация за 21 милиардни части от секундата. Това е достатъчно, за да се създаде връзка с размяна на малко информация между станция и атомна подводница през центъра на Земята.
Все пак при подобна регистрация на неутрино се знаят началната точка на неутринния поток, неговият вид и посока. Докато при преходите на НЛО през тахионните тунели предварителната посока на неутринния поток остава неизвестна и не може да се регистрира. Ето защо за земните изследователи поне засега остават видими само началната и крайната фаза на полет на НЛО през времето и пространството, когато последните се намират в близост до нашата планета.
Обикновено началната и крайната точка на пространствения тунел се разполагат в близкото космично пространство около Земята, но понякога то е регистрирано и в атмосферата. От станции за следене на НЛО е регистрирано поведението на последните именно в тези точки.
В началото на всеки скок НЛО започва последователно да излъчва циклотронно лъчение, което преминава в синхротронно, като първоначално се наблюдават съответно червени, жълти, зелени, сини, виолетови, ултравиолетови, рентгенови и гама-лъчи. Синхротронното лъчение постепенно започва да се превръща в тахитронно, при което НЛО постепенно започва да губи от гравитационната си маса в нашето тримерно пространство вероятно чрез „ф-Т“-трансформация и да я прехвърля в друга област от космичното пространство, отстояща обикновено на разстояние няколко светлинни години от Земята, вероятно чрез обратен „Т-ф“-процес. Скоростта на това прехвърляне би се определяла от скоростта на тахионите в „Т“-пространството, а за нея съществуват предположения, че е 17315 пъти по-голяма от скоростта на светлината във вакуум.
След дематериализирания обект в нашето „ф“-пространство остава дълга топлинна следа в инфрачервения диапазон, която избледнява експоненциално с времето.
При излизане на НЛО от пространствения скок първо се забелязва светене в инфрачервения диапазон, след което става преминаване на излъчването през целия видим спектър, за да се достигне за много кратко време до неговия син, виолетов и ултравиолетов край. Така оформеното светлинно кълбо продължава движението си с определена скорост в атмосферата на Земята.