Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Погребалните ритуали приключиха. Някой хвана Джил под ръка и я поведе към лимузината. Когато стигна до колата видя до себе си Дейвид. Очите му искряха от обожание. Джил се усмихна. Дейвид взе ръцете й в своите и те обмениха няколко думи. Един фотограф ги снима.
Джил и Дейвид решиха да изчакат пет месеца преди да се оженят, за да не засегнат общественото чувство за благоприличие. Дейвид прекара голяма част от това време извън страната, но всеки ден се чуваха по телефона. Четири месеца след погребението на Тоби, Дейвид се обади на Джил и каза:
— Току-що проведох мозъчна атака. Няма какво да чакаме повече. Трябва да заминавам другата седмица на конференция в Европа. Хайде да отплаваме за Франция на „Бретан“. Капитанът ще ни ожени. Ще прекараме медения месец в Париж и оттам заминаваме където поискаш и ще стоим, докато ни омръзне. Какво ще кажеш?
— Да, Дейвид, да!
Тя хвърли последен дълъг поглед към къщата, замислена за всичко онова, което се бе случило там. Припомни си първата вечеря, всички последвали страхотни купони, болестта на Тоби, борбата за възвърнатото му здраве. И след това… толкова много спомени. Радваше се, че заминава.
37
Частният самолет на Дейвид закара Джил до Ню Йорк, където я чакаше лимузина, за да я откара в хотел „Риджънси“ на „Парк Авеню“. Лично управителят на хотела настани Джил в огромен апартамент на последния етаж.
— Хотелът е изцяло на вашите услуги, госпожо Темпъл — каза той. — Господин Кениън ни инструктира да осигурим всичко, от което се нуждаете.
Десет минути след като Джил влезе в стаята, Дейвид се обади от Тексас.
— Удобно ли е? — попита той.
— Малко е претъпкано — засмя се Джил. — Има пет спални, Дейвид. Какво да ги правя?
— Ако бях там, щях да ти покажа — каза той.
— Обещания, обещания — пошегува се тя. — Кога ще се видим?
— „Бретан“ отплава утре на обяд. Тук имам още някои неща да свърша. Ще се видим на кораба. Запазил съм младоженския апартамент. Щастлива ли си, скъпа?
— Никога не съм била по-щастлива — каза Джил.
Това беше самата истина. Миналото бе изчезнало, цялата болка и агония си струваха. Сега бяха далеч назад, замъглени като полузабравен сън.
— Колата ще те вземе сутринта. Шофьорът ще ти даде билета за кораба.
— Ще бъда готова — обеща Джил. Утре.
Вероятно всичко бе започнало със снимката на Джил и Дейвид, продадена на някой вестник. Може и някой от хотелските служители или член на екипажа на „Бретан“ да е изпуснал някъде неволна забележка. Както и да е, няма начин да се укрият брачните планове на толкова известна личност като Джил Темпъл. Първото сведение за предстоящата сватба се появи в бюлетина на „Асошиейтед прес“. Последваха го първите страници на вестниците от цялата страна и Европа.
Публикация се появи също в „Холивуд Рипортър“ и „Дейли Варайъти“.
Лимузината пристигна пред хотела точно в десет. Портиерът и трима пиколо натовариха багажа на Джил в колата. Сутрешното движение не бе натоварено и пътят до Кей 90 отне по-малко от половин час.
Старши корабен офицер чакаше Джил на мостика.
— За нас е чест да ви посрещнем на борда, госпожо Темпъл — каза той. — Всичко е готово за вас. Ако обичате, оттук.
Придружи Джил до панорамната палуба и я въведе в огромен, просторен апартамент със собствена тераса. Стаите бяха пълни със свежи цветя.
— Капитанът ме помоли да ви предам почитанията му. Ще се запознае с вас на вечеря. Каза да ви уведомя, че с нетърпение очаквал сватбената церемония.
— Благодаря ви — каза Джил. — Знаете ли дали господин Кениън е пристигнал на борда?
— Току-що получихме съобщение по телефона. Тръгнал е от летището насам. Багажът му вече пристигна. Ако се нуждаете от нещо, моля уведомете ме.
— Благодаря ви — отвърна Джил. — Засега няма нищо. Беше самата истина. Нямаше нищо на света, което да искаше и да не бе получила. Тя бе най-щастливият човек на земята.
На вратата се почука и влезе стюард, носещ още цветя. Джил погледна картичката. Бяха от Президента на Съединените Щати. Спомени. Прогони ги от главата си и започна да разопакова.
Той стоеше на перилата на главната палуба й се вглеждаше в пътниците, пристигащи на борда. Всеки бе в празнично настроение, готвеше се за ваканция или среща с любимия на борда. Някои от тях му се усмихнаха, но мъжът не им обърна внимание. Той гледаше мостика.