Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
Лиза Дънкан изпрати с поглед гигантския кораб, който се издигаше в небето. Навсякъде из Зона 51 хората спираха да работят и излизаха да наблюдават старта на кораба-майка. Дънкан неволно зашепна молитва, докато корабът бързо се смаляваше и накрая се превърна в едва забележима точка сред облаците.
Корабът набираше скорост с невероятна бързина, но единственият начин, по който Търкот можеше да го определи, бе по шеметно отдалечаващата се земна повърхност. Скоро Зона 51 и летището изглеждаха като драскотина сред пустинния терен. Малко след това ги погълна мараня.
А на екрана вече можеше да се види извивката на земната кора. Когато излетя, беше нощ, последната, преди идването на аирлианците. Далече над източния хоризонт се показа слънцето, но не беше така ярко, което означаваше, Че корабът вече е напуснал пределите на атмосферата. Не долови някаква промяна в силата на притеглянето, вероятно на борда имаше системи за изкуствена гравитация. Изминаха няколко минути и сега вече цялата планета се виждаше на предния екран.
Търкот забави скоростта на полета и завъртя кораба така, че да може да наблюдава звездите. Намираше се на една от най-отдалечените орбити на планетата.
Вдясно беше Луната, зад нея само звезди и нищо друго. Някъде там бяха и „ноктите“, но нямаше да може да ги забележи, преди да стигнат твърде близо до него. Последната информация, която получи от Куин преди да излети, бе, че до пристигането им остава по-малко от час.
Търкот включи сателитния предавател, инсталиран от хората на Куин. Беше поискал майорът да го свърже с друг подобен приемник, в залата под Великденския остров.
— Кели, обади се. Говори Майк Търкот.
Опита още няколко пъти. Не получи отговор, но вече се досещаше какво е станало в залата.
— Кели, аз съм, Майк. Слушай ме внимателно. Трябва да кажеш на Аспасия, че съжаляваме. Предай му, че сме направили грешка. Съобщи му също така, че рубинената сфера е на борда на кораба-майка, с който съм излетял, за да му го предам на орбита. Всичко, което искаме, е да ни оставят на мира. И, Кели, като свършиш, напусни незабавно острова.
Търкот повтори съобщението три пъти, след това изключи предавателя. Чакаха го други задачи. Спря магнитния двигател, сетне пое дългия път от контролната зала към товарния отсек, където бяха поставени скакалецът, рубинената сфера и „специалното снаряжение“, получено благодарение помощта на Зандра.
Коридан даде знак на Кинсейд да се премести и зае неговото място пред пулта за връзка. Наведе се и написа няколко команди, следвани от кодова дума. След като ги прати, обърна се и кимна на Кинсейд.
— Аз свърших тук. Довиждане.
Кели Рейнолдс вече беше напълно погълната от златистото сияние. Беше затворила очи, а на лицето й бе застинало изражение на безмерно спокойствие. Беше чула съобщението на Търкот и знаеше, че стражът също го е чул или пък го бе приел от мислите й и го бе излъчил на Аспасия.
Беше щастлива, че Търкот е жив и че най-сетне е разбрал. Сега вече имаше надежда.
Първата вълна на атаката доближи Великденския остров. Състоеше се от изтребители Ф-14 и Ф-18, летящи на пределна височина. Самолетите освободиха бомбения си товар по такъв начин, че без да бъдат насочвани или да се ориентират, да попаднат право в целта.
Адмиралът, командващ операцията, следеше лично атаката на вулкана, когато неочаквано бомбите започнаха да се взривяват във въздуха, на разстояние три километра от острова. Вече беше присъствал на подобна сцена преди седмица, разликата бе, че тогава същите тези бомби и ракети не бяха лишени от своята „интелигентност“. Той вдигна микрофона и поиска връзка със Зона 51.
— Вашият „неинтелигентен“ план може и да върши работа с „изтребителите фу“, но не и с тукашния костелив орех. Май ще си строшим зъбите.
В подземната зала Кели Рейнолдс все още стоеше със затворени очи, но виждаше и чуваше добре какво става на километри около нея. На устните й се появи усмивка.
Шестте „нокътя“ смениха курса. Сега се носеха право към кораба-майка с удвоена скорост.
Търкот дори си тананикаше, докато обикаляше из просторния товарен отсек и проверяваше снаряжението. Всичко беше готово. Рубинената сфера бе закрепена в една от вдлъбнатините, предназначени за скакалците. „Специалното снаряжение“ — четири ядрени бойни глави — бяха подредени на пода, съвсем близо до скакалеца, който Куин му бе отпуснал.