Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
От другата страна на света, капитан Майк Търкот стискаше мазолестата десница на полковник Спиърсън.
— Страшно се радвам да те видя, Майк — рече полковникът, — макар и на една от тези проклети летящи чинии.
— Трябва веднага да слезем в галерията — заяви Търкот и се отправи към входа. Зандра и Дънкан го следваха.
— Ще ви показвам пътя — кимна любезно полковникът.
Почти по същото време Кели Рейнолдс вече доближаваше със скакалеца към Великденския остров.
38.
— Добре де, справихме се с „фу“-тата — каза Дънкан, докато се поклащаха с теснолинейката през подземната галерия. — Но какво ще правим, когато пристигнат аирлианските кораби?
Търкот усещаше безкрайна умора, каквато не бе изпитвал при нито една мисия досега. Знаеше колко е опасно това състояние — умът губеше остротата си, беше твърде лесно да се вземе погрешното решение. Той затвори очи, постоя така няколко секунди и се замисли над въпроса на Дънкан. Обърна се и заговори на човека, който седеше до него.
— Полковник Спиърсън, разполагате ли със сателитна връзка със Зона 51?
— Мисля, че мога да ви свържа с това място — кимна полковникът.
— Трябва да изпратя съобщение на едни хора там.
Спиърсън извади бележник от външния джоб на маскировъчния си костюм.
— Слушам те, Майк.
— Е, добре — кимна Търкот. — Съобщението е за Кели Рейнолдс и майор Куин. Но ще ми трябва вашият гриф за секретност — добави той на Зандра.
— Готово — кимна жената.
— Ето тогава какво искам…
В един от склоновете на Рано Као с помощта на насочени взривове бе прокаран тунел, който отвеждаше право в залата със стража. Кели Рейнолдс се спускаше надолу в тунела с помътнено съзнание, завладяна от мисли и чувства, с които й бе необичайно трудно да се справи.
Беше чула за успешната бойна операция срещу „изтребителите фу“, а военните на Великденския остров я посрещнаха с радостни възгласи. Глупаци, мислеше си тя. Какво направиха — плюха в лицето на човешката раса. Нима забравиха за корабите, които летят към Земята? Не разбират ли, че Аспасия може да направи с Ню Йорк или с Москва същото, което бе сторил с Атлантида?
Тя стигна подземната зала и се огледа. Тук нямаше никой. Военните се готвеха да напуснат острова и сержантът, който командваше малкия пост на входа на тунела, я бе предупредил, че до тридесет минути трябва да се върне обратно, ако не иска да остане сама. „Скакалец 6“, който я бе докарал, вече летеше обратно към Зона 51.
Кели знаеше от какво в предизвикана тази спешна евакуация на острова и защо всички са толкова напрегнати. Бяха намислили да унищожат стража. Искаха да погубят машината, която съхраняваше в себе си ключа към човешката история и тяхното бъдеще. Също както жадуваха да унищожат и Аспасия.
Кели направи няколко крачки към средата на залата. Пирамидата бе обвита с познатата златиста мъгла с дебелина от няколко сантиметра. Тя знаеше, че стражът поддържа постоянна връзка с приближаващите се космически кораби. Не се съмняваше, че Аспасия е бил информиран за унищожаването на „изтребителите фу“.
Кели пресече решително гладкия каменен под, протегна ръце и положи длани върху сияещата повърхност на пирамидата.
— Моля те, изслушай ме — прошепна тя. — Умолявам те.
Търкот огледа контролното табло, бръкна в един от джобовете си и извади смачкана хартийка.
— Какво е това? — попита Зандра.
— Кодът за достъп до сферата.
— Ами ако падне в бездната и се унищожи? — попита уплашено Дънкан.
Търкот поклати глава.
— Няма страшно. Кодът за разрушаването й беше в стража от Джамилтепек. Изгубен е безвъзвратно. Това е кодът за освобождаването й. — Той постави ръка на пулта. Докосна едно място в горния ляв ъгъл и цялото табло се озари от вътрешна светлина. Един до друг бяха подредени серия от еднакви по размер шестоъгълници и във всеки от тях се съдържаше по един рунически символ. Общо фигурите бяха осемнадесет.
Като сверяваше знаците с написаното от Нейбингър на листчето, Търкот се зае да ги натиска в определена последователност.
Веднага щом натисна последния, се разнесе пронизително свистене, последвано от изумените викове на войниците. Търкот вдигна глава. Рубинената сфера се бе освободила от трите изпити стълба, които опираха в отсрещния край, и от двата, спускащи се към отсамния. Сега тя се полюшваше на края на шестия стълб, който бавно я вдигна във въздуха, извъртя се и я положи до самия край на цепнатината.
— Ще се наложи да я изкараме на повърхността — заяви уморено Търкот.