Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
Олейса се напрегна и изведнъж скочи към него. Търкот натисна почти инстинктивно спусъка два пъти, както го бяха учили в школата. И двата куршума попаднаха право между очите на жената и неизменните й черни очила се пръснаха на парченца. Колкото и малко време да му отне, то се оказа достатъчно Зандра да извади оръжието си. Още докато се обръщаше към нея, той вече знаеше, че е безкрайно късно. Дулото на пистолета й бе като грамадна черна дупка, зейнала право в лицето му.
Внезапно върху гърдите й разцъфна малка червена точка, Зандра се олюля, помъчи се да дръпне спусъка, но отекнаха още няколко изстрела. Дънкан пристъпи до Търкот с вдигнат пистолет и димяща цев. Оръжието на Зандра изтрака на пода, тя подгъна крака и се строполи. Търкот се наведе над пол и а побутна. Откъм входа на хангара дотичаха няколко полицаи, но не знаеха какво да правят.
— Мъртва е — произнесе той, като оглеждаше раните.
— Що за хора са това? — чудеше се Дънкан.
— Всичко е наред — извика Търкот на полицаите. После се извърна и постави ръка на рамото на Дънкан. Усещаше, че цялата трепери. — Не зная що за хора са. Това е въпрос, чийто отговор трябва да намерим бързо, по точно сега главният ни проблем идва от там — той посочи сферата.
— Майк, а ти как ще се върнеш? — попита Дънкан.
— Със скакалеца, който натовариха вътре.
— Но скакалците не могат да функционират извън пределите на земното магнитно поле!
— Така е — съгласи се Търкот и я погледна в очите. — Повярвай ми, зная как да си дойда.
— Добре — сведе очи Дънкан.
— Време е да тръгвам.
Дънкан се надигна и го целуна леко.
— Успех.
В подземната пещера молбите на Кели Рейнолдс отекваха в каменните стени. Неочаквано от върха на пирамидата се показа златист израстък, който бавно се пресегна към нея.
Кели остана съвършено неподвижна, докато израстъкът я докосна по челото и бавно го обви в сиянието си. Постепенно лицето й изгуби измъченото си изражение и на устните й се появи усмивка.
Сигналът, пратен от Лари Кинсейд, най-сетне преодоля грамадното разстояние между Земята и „Наблюдател“. Бордовият компютър отново се върна към живот и се зае да изпълнява създадената от Кинсейд програма. Маневрените двигатели на „Наблюдател“ се пробудиха и той пое курс към новата си орбита. Само след час щеше да прелети точно над Сидония.
Военни кораби и самолети кръжаха във водното и въздушното пространство около Великденските острови, в очакване на команда за действие. Свръхсложните, невероятно скъпи самонасочващи се бомби на борда им бяха превърнати в опростени машини за разрушение, способни да се взривят единствено при директен сблъсък с тяхната цел — Рано Као. Но взривната им мощ щеше да е достатъчна, за да бъде унищожена дори залата със стража дълбоко под скалистия връх.
40.
Търкот разлисти папката с инструкции, оставена до седалката на пилота и бързо откри онова, което търсеше: три страници, посветени на управлението на магнитния атмосферен двигател на кораба-майка.
Специалистите от „Меджик-12“ бяха открили как може да се лети с помощта на магнитния двигател, но не бяха узнали, че за да задействат междузвездния двигател, ще им е нужно съвсем друг вид гориво. Инструкциите бяха оставени по нареждане на самия Търкот. Подобно на скакалците, системите за управление на кораба-майка бяха изключително улеснени. Търкот се настани в седалката, която бе твърде голяма за него и се зае да чете инструкциите.
След като се увери, че знае достатъчно за онова, което му предстои, той положи разтворена длан върху определения участък от таблото.
— Пак ли, мътните го взели! — прошепна Дънкан, почувствала онова странно усещане в стомаха. Тя се обърна, коленичи и повърна — също както предния път, когато бяха включили магнитния двигател на кораба-майка.
За втори път през изминалия месец корабът-майка активираше двигателите си. Но този път Търкот възнамеряваше да го откара на дълго пътешествие. Докато местеше лявата си ръка по съседния пулт, откъдето се променяше посоката на полета, той се загледа към извитата стена пред него, през която се виждаше панорамна гледка от Планината на конярите.