Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
Джак прекрасно знаеше за какво става въпрос.
— Дори не взе антибиотиците, които след случаите на чума доктор Цимърман предписа на всички — добави Бет.
— Жалко — въздъхна Джак. — Те може би щяха да я предпазят от вируса на планинската треска…
— Така е — кимна Бет. — Колко пъти я карах, но тя все отказваше. Аз самата ги вземах редовно…
— Да е споменавала за нещо по-особено, когато е вземала проби от Лагенторп? — попита Джак.
— Не, но обработваше тези проби без да съблюдава правилата за безопасност. Рикетцията е най-опасна именно в лабораторни условия…
Джак понечи да отвърне, но забеляза нещо странно в погледа на младата жена и рязко се обърна. В помещението нямаше никой.
— Трябва да се върна на работа — промърмори Бет. — И без това доктор Шевю ни е забранил да разговаряме с вас…
— Не намирате ли, че това е странно? — реши да я притисне Джак. — Аз съм медицински следовател, в края на краищата. По закон имам право да разследвам смъртта на пациентите, които пристигат при нас.
— Странно е, но какво мога да направя? Аз съм една обикновена лаборантка, нищо повече…
Бет го заобиколи и се насочи към работното си място, той я последва.
— Не искам да ви досаждам, но интуитивно усещам, че тук нещо не е наред — промълви той. — И затова се връщам. Един куп народ се държат като конспиратори, включително началникът ви. Трябва да има някакво обяснение. Бизнесът на тази болница се ръководи от „АмериКеър“, а тази корпорация съвсем не е склонна да търпи тежки загуби… Разбирам това и именно с него си обяснявам странното поведение на някои болнични служители… Но според мен има и нещо друго…
— Какво искате от мен? — попита Бет, седнала на високото си столче пред пробите.
— Да се поогледате — отвърна Джак. — Ако някой умишлено разпространява силно патогенни бактерии, най-подходящото място да ги открие е именно микробиологическата лаборатория. Искам да кажа, че само тук има специализирано оборудване за съхраняване на опасните вируси, например този на чумата…
— Такива вируси могат да се открият и в обикновените лаборатории — възрази Бет.
— Така ли? — учудено я погледна Джак. По принцип патогенните вируси бяха рядкост. Бактерията, причиняваща чума например, можеше да бъде открита само в един-два учебно медицински центрове на града.
— Контролните лаборатории трябва да разполагат с бактерии от всякакъв вид, за да тестуват ефикасността на своите реагенти — поясни Бет без да прекъсва работата си. — Антителата, които са основната съставна част на тези реагенти, трябва да се подлагат на периодична проверка, тъй като се променят с времето и могат да дадат неверни резултати…
— Да, разбира се — кимна Джак и изведнъж се почувства глупаво. Не би трябвало да забравя тази проста истина. — А откъде вие се снабдявате с такива бактерии? Да речем с причинителя на чумата?
— От Националния център по биология във Вирджиния.
— Каква е процедурата?
— Просто се обаждаме по телефона и правим поръчка.
— Кой може да се обади?
— Всеки.
— Шегувате се! — втренчи се в нея Джак. Винаги беше мислил, че достъпът до патогенни вируси се контролира толкова строго, колкото и достъпът до наркотични вещества.
— Не се шегувам — поклати глава Бет. — Аз самата съм го правила много пъти.
— Без да имате специално разрешение, така ли?
— Началникът на лабораторията трябва да подпише ордера — отвърна жената. — Но това се прави само защото някой трябва да плати съответната поръчка…
— Нека видим дали съм ви разбрал правилно — тръсна глава Джак. — Значи всеки може да завърти един телефон във Вирджиния и да си поръча чума?
— Да — кимна Бет. — Стига да я поръча от името на внушаващо доверие здравно заведение.
— А по какъв начин ви доставят пробите?
— Най-често по пощата. Но срещу допълнително заплащане можем да ги получим и чрез някоя от денонощните куриерски агенции.
Джак направи опит да прикрие смайването си. Едновременно с това се почувства зле от собствената си наивност.
— Имате ли телефонния номер на въпросния институт? — попита той.
Бет отвори едно чекмедже вдясно от себе си и започна да рови вътре. След минута извади някаква папка, разтвори я и посочи печатната бланка най-отгоре.
Джак си преписа номера и въпросително вдигна глава:
— Имате ли нещо против да използвам телефона?
Бет побутна апарата към него, после хвърли един поглед на стенния часовник над главата си.
— Няма да говоря дълго — увери я Джак, все още смаян от чутото.