Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Установява се, че Ши Пейпу е купил Бертран още като бебе от семейство мюсюлмани уигури от Северозападен Китай.
По време на процеса през май 1986 г. адвокатът на Бурсико се подиграва на резултатите от мизерната му шпионска дейност. „Този случай, казва адвокатът, стои на последното стъпало на стълбицата в света на шпионите.“ И двамата подсъдими получават 6 години затвор. Ши Пейпу е помилван през април 1987 г., а Бурсико — през август следващата година.
Бут
Британско КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на съвместна операция на английските специални служби и ЦРУ през 1953 г. за отстраняването на доктор Мохамед Мосадък от поста министър-председател на Иран. Американското кодово наименование е АЯКС.
Бут, Джон Уилкс (1838–1865)
Убиецът на президента Ейбрахам Линкълн. По време на Гражданската война Бут е служил като КУРИЕР в тайните служби на Конфедерацията. Уилкс е син на актьора Джуниус Брутус Бут и брат на Едуин Бут — един от най-великите изпълнители на Шекспировия Хамлет.
Като търсен актьор Бут има възможността да пресича сравнително безпроблемно фронтовата линия между Севера и Конфедерацията. Той застрелва президента Линкълн на 14 април 1865 г. в театър Форд във Вашингтон. Други е трябвало да нападнат държавния секретар и вицепрезидента. Бут е ранен при бягството от театъра. На 25 април му е заложен капан от войници в хамбар близо до Порт Роял, Вирджиния. Бут отказва да се предаде. Войниците стрелят по него и подпалват хамбара. Той успява да изпълзи, преди да умре. Последните му думи са: „Напразно! Напразно!“
Бутенко, Джон
Американски цивилен електронен техник, осъден през 1964 г. за това, че е предал на Съветския съюз данните за американска стратегическа система за въздушен контрол. Присъдата му е 30 години затвор.
Игор Иванов, съветски АГЕНТ, съден заедно с Бутенко, получава подобна присъда, но не влиза в затвора благодарение на законови процедури и му е позволено да се завърне в Съветския съюз.
Буш, Джордж Х. У. (1924)
ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ от ноември 1975 до януари 1977 г. и президент на Съединените щати от 1989 до 1993 г.
Завършил Йейлския университет. Син на сенатора Прескът Буш. Постъпва във ВМС на САЩ в началото на Втората световна война и е най-младият пилот в американската морска авиация. На 2 септември 1944 г. самолетът му TBM Авенджър (Отмъстител) е свален от японската противовъздушна отбрана близо до Окинава. Спасен е от американска подводница.
След войната напуска родния си щат — Кънектикът, и се заселва в Тексас, където започва работа в петролния бизнес. Опознава Арабския свят отлично. Фирмата му Запата ойл спечелва конкурс за построяването на първия петролен кладенец край бреговете на Кувейт.
От 1967 до 1971 г. той е член на Камарата на представителите, избран от Тексас. След като работи по-малко от една година като представител на САЩ в ООН, през 1971 г. става председател на Националния комитет на Републиканската партия. След историческото пътуване на президента Никсън в Китай през 1972 г. Буш ръководи временната американска мисия в Пекин — служба, която е прелюдия към дипломатическата кариера.
През 1975 г. е назначен за директор на Централното разузнаване. Той обръща особено внимание на ЕЛЕКТРОННОТО РАЗУЗНАВАНЕ и на СПЪТНИЦИТЕ. Инвестира средства и талант в разработването на спътниците КИЙХОУЛ. Интересът му към високотехнологичния шпионаж предизвиква известни разногласия по отношение на АГЕНТУРНОТО РАЗУЗНАВАНЕ в ЦРУ, което при него отива малко в сянка. В ЦРУ го критикуват за това, че допуска КОМАНДА Б да извършва независима експертна проверка на дейността на ЦРУ.
По времето, когато Буш е директор на Централното разузнаване, сътрудниците от РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА (РУМО) откриват, че панамският диктатор Мануел Антонио Нориега, ключов информатор на ЦРУ, е купил разузнавателни сведения от трима американски войници в Панама — „пеещите сержанти“ както ги наричат в РУМО. Членовете на консервативната Републиканска партия в Конгреса критикуват президента Форд, че е „предал“ Панамския канал по време на водените тогава преговори. Буш решава да не предприема нищо срещу Нориега или „пеещите сержанти“ поради политическия смут, който би настъпил.
След победата на демократите Джими Картър заема мястото на президента Форд, а Буш е заменен с адмирал СТАНСФИЙЛД ТЪРНЪР. Буш отново се захваща с политиката и през 1980 г., макар и неуспешно, издига кандидатурата си за президент от страна на републиканците. Избран е за вицепрезидент на Роналд Рейгън. Като вицепрезидент натрупва голям опит в разузнаването, защото е и председател на Специалната кризисна комисия. Той играе ключова роля в подготовката на политическата почва за нападението над Гренада. Името му често се споменава в ред разследвания по повод на АФЕРАТА ИРАН — КОНТРИ, но самият той остава незасегнат от скандала.