Енциклопедия на шпионажа

След кампанията в Гуадалканал през 1942–1943 г. адмирал Уилям Холси казва: „Бреговите наблюдатели спасиха Гуадалканал, а Гуадалканал спаси Тихия океан.“ Сред подвизите на бреговите наблюдатели е и спасяването на младши лейтенант Джон Ф. Кенеди. Неговият РТ 109 е нападнат и потопен от японски боен кораб край Соломоновите острови. Кенеди успява да отведе оцелелите от екипажа на необитаем остров. Австралийски наблюдател от остров Коломбангара организира спасяването им.

Брегови наблюдатели през април 1944 г. взимат документите на загиналия вицеадмирал Минеичи Кога, чийто самолет се разбива до филипинския остров Кебу. Някои от документите са свързани с японския план за защита на Филипините. Изпратени са бързо на американските командващи, за да ги използват при планиране на операциите в западната част на Тихия океан.

Цивилни от изолирани острови близо до Филипините също изпълняват ролята на брегови наблюдатели, но не са толкова прецизни, както разнородната група, обучена от австралийците. Филипинските брегови наблюдатели са въоръжени, а много от тях воюват с филипинските партизански сили, което не е предвидено в дейността на бреговите наблюдатели. „Ако се заеме с нещо като партизанска дейност — пише след войната американски разузнавач, — вашият наблюдател скоро губи наблюдателността си и качеството на докладите му спада.“

Армейският историк Едуард Дри пише в книгата си „УЛТРА на Макартър“ („MacArthur’s ULTRA“, 1992): „Извън тактическите сведения може би най-доброто, което бреговите наблюдатели прикриват, макар и без да го съзнават, е тайната на УЛТРА в Южнотихоокеанския район.“ Съюзниците успяват да използват разузнавателните сведения от УЛТРА в райони, където има брегови наблюдатели, защото самите японци са смятали, че откриването на японските кораби и самолети от американците е работа на бреговите наблюдатели, и изобщо не се досещали, че всъщност е дело на англо-американските дешифровчици.